Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (28)

Схватка между трима мъже

Като се нарадва няколко часа на щастието да си баща, Пейрад изми и боядиса косите си (пудрата бе за прикритие), облече хубав дебел редингот от синьо сукно, закопчан до брадата, сложи върху него черно пардесю, обу груби ботуши с дебели подметки и снабден със специална карта, тръгна бавно по авеню Габриел към градината на Шан-з-Елизе, където го посрещна Контансон, преоблечен като стара улична продавачка на зеленчуци.

— Господин дьо Сен-Жермен — каза Контансон, обръщайки се към бившия си началник с бойното му име, — вие ми помогнахте да спечеля петстотин франка; дойдох обаче да ви причакам тук, за да ви кажа, че преди да ми ги даде, проклетият барон е ходил да вземе сведения в дома (Префектурата).

— Сигурно ще имам нужда от теб — отвърна Пейрад. — Виж номера 7, 10 и 12, тия хора ще можем да ги използуваме, без това да се разбере в полицията, нито в Префектурата.

Контансон се върна до колата, в която господин дьо Нюсенжан чакаше Пейрад.

— Аз съм господин дьо Сен-Жермен — представи се Пейрад на барона, доближавайки се до вратичката.

— Е топре, качфайте се сас мен — отговори баронът и нареди да карат към Триумфалната арка.

— Вие сте ходили в Префектурата, господин барон, нали така?… Мога ли да зная какво сте казали на господин префекта и какво ви е отговорил той? — запита Пейрад.

— Прети та там петстотин франка на етин озобен чофек, ас исках та уснай тали той ки зпечелил… Ас само касал на брефекта, че иска та тафа рапота на етин акент на име Бейрат са чушпина, са тънка мисия, тали ас мока та има неокраничено тоферие фаф него… Брефект касал, че фие зте етин от най-умели и най-почтени хора. Тофа е фсишко.

— Желае ли сега господин баронът, след като са му съобщили истинското ми име, да ми каже за какво става дума?

След като разказа надълго и нашироко на ужасния си жаргон на полски евреин за срещата си с Естер, и възклицанието на лакея, застанал на колата отзад, и напразните си усилия, Нюсенжан завърши със случилото се в неговия дом: изплъзналата се от Люсиен дьо Рюбампре усмивка, предположението на Бианшон и на неколцина други светски мъже за връзка между непознатата и този млад мъж.

— Вижте какво, господин барон, най-напред вие ще ми дадете един аванс от десет хиляди франка срещу разноските, защото в тази история става въпрос за живота ви; а тъй като вашият живот е завод за сделки, нищо не трябва да се пренебрегне, за да се намери тази жена. Ах, здравата са ви пипнали!

— Та, ас сам бибнат…

— Ще ви кажа, ако потрябват повече пари, бароне; имайте доверие в мене — продължи Пейрад. — Аз не съм доносчик, както може би си мислите… През 1807 година бях главен полицейски комисар в Анверс и тъй като сега Луи XVIII е мъртъв, мога да ви доверя, че седем години ръководех контраполицията му… Така че с мене не стават пазарлъци. Вие сам разбирате, господин барон, че човек не може да направи проектосметка на съвестите, които трябва да купи, преди да е проучил самата сделка. Не се безпокойте, аз ще успея. Не мислете, че ще ме задоволите с каквато и да е сумичка, на мене ми трябва друго нещо като възнаграждение.

— Само тофа та не е етно кралство?… — каза баронът.

— На вас то няма да ви струва нищо.

— Топре.

— Познавате ли братята Келер?

— Много топре.

— Франсоа Келер е зет на граф дьо Гондрьовил, а граф дьо Гондрьовил е бил на вечеря вчера у вас със зет си.

— Кой по тяфолите мошал та ви каше… — викна баронът. — Тофа е Шорш, той финаки гофори…

Пейрад се позасмя. А забелязвайки тази усмивка, банкерът почувствува странно подозрение към слугата си.

— Граф дьо Гондрьовил е точно човекът, който може да ми издействува една служба в полицейската префектура; за създаването й префектът ще получи справка до четиридесет и осем часа — продължи Пейрад. — Поискайте това място за мен, направете така, че граф дьо Гондрьовил да пожелае да се намеси в тази работа, като вложи в нея известно пристрастие, и ще ми се отблагодарите за направената услуга. Искам само вашата честна дума, защото, ако я престъпите, рано или късно ще прокълнете деня, в който сте се родили… кълна се в това…

— Ас фи тафам чесна дума та набравя фасмошно…

— Ако и аз правех за вас само възможното, нямаше да е достатъчно.

— Топре, ште тействам открофено…

— Откровено… Друго не искам — каза Пейрад, — откровеността е единственото горе-долу неопетнено нещо, което можем да си разменим.

— Открофено — повтори баронът. — Кате шелаете та фи остафя?

— На края на моста Луи XVI.

— На моста на Гамарата — каза баронът на застаналия до вратата на колата лакей.

„Сначи, ас ште получа непоснатата…“ — каза си баронът, като остана сам.

„Странна работа — мислеше си Пейрад, връщайки се пеш към Пале-Роайал, където възнамеряваше да се опита да утрои десетте хиляди франка и да уреди зестра на Лиди. Ето че се заех с дребните делца на младежа, чийто поглед е омагьосал дъщеря ми. Това трябва да е някой от ония мъже, дето си падат по жените“ — употреби той един от изразите на особения език, който си бе създал за своя лична употреба; неговите наблюдения и наблюденията на Корантен се предаваха често в осакатена форма, но затова образно и внушително.

Като се прибра у дома си, баронът не бе същият, бе весел, с румено и оживено лице — жена му и прислужниците останаха учудели.

— Да му мислят акционерите — каза дю Тийе на Растиняк.

Пиеха чай в малката приемна на Делфин дьо Нюсенжан на връщане от Операта.

— Та — поде баронът усмихнато, разбрал шегата на колегата си, — ште ми се та се санимафам със стелки…

— Значи, намерихте вашата непозната? — запита госпожа дьо Нюсенжан.

— Не — отвърна той, — само имам натешта та я намеря.

— Дали някой е обичал така жена си?… — възкликна госпожа дьо Нюсенжан, която изпитваше или се преструваше, че изпитва малко ревност.

— Когато тя стане ваша любовница, ще ни поканите на вечеря с нея, тъй като много любопитен съм да видя жената, която успя така много да ви подмлади — обърна се дю Тийе към барона.

— Тофа е етин шетьофар на чофешкия рот — отговори старият банкер.

— Той ще налапа въдицата като малолетен — каза Растиняк на ухото на Делфин.

— О, той печели достатъчно пари, така че…

— Така че може да даде част от тях, нали?… — прекъсна дю Тийе баронесата.

Нюсенжан се разхождаше из салона, краката му сякаш му пречеха.

— Сега е моментът да го накарам да плати новите ви дългове — прошепна Растиняк на ухото на баронесата.

По същото време Карлос, който бе ходил на улица Тетбу, за да даде последните си нареждания на Йороп, защото тя щеше да играе главната роля в комедията, измислена от него за измамването на барон дьо Нюсенжан, си отиваше изпълнен с надежди. Силно разтревожен от обстоятелството, че вижда този полудемон така съвършено преобразен, че и той сам едва го бе познал по гласа, Люсиен тръгна да го изпрати по булеварда.

— Къде, по дяволите, намери жена, по-красива от Естер? — запита той човека, който го водеше към поквара.

— Такова нещо не се намира в Париж, момчето ми. Такъв тен не се произвежда във Франция.

— Искам да ти кажа, че още съм замаян… Венера не е така изваяна! Душата си бих продал на дявола за нея… Къде я намери?

— Тя е най-красивото момиче в Лондон. Напила се с джин и убила в пристъп на ревност любовника си… Любовникът й бил някакъв негодник и така лондонската полиция се отървала от него, а нея изпратили за известно време в Париж, докато тази работа се позабрави… Тая тарикатка е получила отлично възпитание. Дъщеря е на министър и говори френски като роден език; не й е известно защо е изпратена при теб и няма никога да го узнае. Казано й е, че ако я харесваш, би могла да изяде милионите ти, но че си ревнив като тигър, затова й бе даден дневният режим на Естер. Не знае как се казваш.

— Ами ако Нюсенжан я предпочете пред Естер…

— А, дотам ли стигна?… — възкликна Карлос. — Сега се боиш да не би да не стане онова, което вчера толкова те ужасяваше! Бъди спокоен. Това русокосо и бяло момиче е със сини очи; тя е обратното на красивата еврейка, а само очите на Естер могат да разтърсят човек, прогнил като Нюсенжан. Та ти не можеш да криеш някаква грозотия, дявол да го вземе! А когато тая кукла изиграе ролята си, ще я изпратя, съпроводена от доверено лице, в Рим или в Мадрид, където ще предизвика луди страсти.

— Е, щом за малко ще бъде при нас, отивам пак при нея… — каза Люсиен.

— Върви, синко, забавлявай се… Утре ще получиш още един ден. Аз чакам едно лице, на което заръчах да разбере какво става у барон дьо Нюсенжан.

— Кое е то?

— Любовницата на лакея му, защото всеки миг трябва да знаем какво става у неприятеля.

В полунощ Пакар, лакеят на Естер, се срещна с Карлос на Пон-де-з-Ар — най-удобното място в Париж, където можеш да размениш две думи, които никой не трябва да чуе. Разговаряйки, лакеят гледаше на една страна, а господарят му — на друга.

— Баронът бил тази сутрин от четири до пет часа в Префектурата — каза лакеят, — а вечерта се похвалил, че ще намерят жената, която видял във Венсенската гора, обещали му…

— Изглежда, че някой ни следи — отговори Карлос, — но кой?

— Използували са вече Лушар, агента от търговията.

— Това е детинска работа — отвърна Карлос. — Ние трябва да се страхуваме само от бригадата за обществена безопасност и от криминалната полиция, а щом като тя не е пусната в ход, наш ред е да действуваме!…

— И още нещо има!

— Какво?

— Приятелите от затвора… Вчера видях Ла Пурай… „Замразил“ едно семейство и взел десет хиляди мангизи по пет стотачки … златни!

— Ще го арестуват — каза Жак Колен, — това е убийството на улица Буше.

— Какви са нарежданията ви? — запитал Пакар с почтителността на маршал, дошъл да получи заповеди от Луи XVIII.

— Ще излизате всяка вечер в десет часа — отговори Карлос — и без бавене ще отивате във Венсенската гора, в гората на Мьодон или на Вил-д’Авре. Ако някой ви наблюдава или следи, остави го, бъди общителен, разговорлив, съгласен на подкуп. Ще говориш за ревността на Рюбамире, който, ще кажеш, е луд по госпожата и главно, не иска да се знае, че има любовница…

— Ясно! Да нося ли оръжие?…

— В никакъв случай — отговори бързо Карлос. — Оръжие!… За какво ти е то? Само да направи някоя беда. Да не си употребил нож! Щом можеш да счупиш краката и на най-силния човек с удара, който ти показах… щом знаеш да се биеш с трима въоръжени полицаи, и то с увереността, че ще повалиш двамата преди да са извадили огнивото си, от какво се страхуваш? Нали имаш бастун?…

— Правилно! — каза лакеят.

Пакар — наричан още Стара гвардия, Знаменит хитрец, Готов на всичко, — човек с желязна устойчивост, със стоманени мишци, бакенбарди по италиански, артистична прическа, брада като на пожарникарите, бледо и безизразно лице като лицето на Контансон — съдържаше своята темпераментност и си придаваше вид на главен барабанчик, с което отклоняваше от себе си подозренията. Избягалият от Поаси или от Мьодон не е изпълнен с толкова надута самовлюбеност, нито с такава вяра в достойнствата си. Той бе Джафар на този Харун ал Рашид на каторгата и проявяваше към него същото приятелско възхищение, каквото Пейрад изпитваше към Корантен. Тази върлина с хлътнали гърди, само кожа и кости, се движеше изтежко на дългите си мотовили. Никога десният му крак не се придвижваше, без дясното око да огледа външната обстановка със спокойната бързина, присъща на крадеца и шпионина. Лявото око подражаваше на дясното. Крачка и поглед! Суховат, пъргав, готов по всяко време на всичко, Пакар би бил съвършен, казваше Карлос, дотолкова притежаваше напълно качествата, необходими за човека, влязъл в борба с обществото, ако не беше потайният му враг, наричан питие за храбреците; господарят обаче бе успял да убеди своя роб, ако не иска да се провали напълно, да пие само вечер. В къщи Пакар поглъщаше на малки чашки златистата течност, наливана от една кореместа, глинена „мома“, дошла от Данциг.

— Ще си отваряме очите — завърши Пакар и като поздрави човека, когото наричаше свой изповедник, наложи великолепната си шапка с пера.

Ето по какво стечение на обстоятелствата Жак Колен, Пейрад и Корантен — еднакво силни и тримата, всеки в своята област — се намериха в една и съща схватка, където всеки разгъна способностите си, за да задоволи някаква своя страст или свои интереси. Това бе една от неизвестните, но страхотни битки, в които се влага много находчивост, омраза, настървеност, настъпателност и контраходове, много уловки и влияние, толкова, колкото е необходимо, за да се изгради едно благосъстояние.