Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (110)

Видение

Дворът на „Консиержри“ граничи откъм кея с Тур дьо л’Аржан и кулата Бонбек, така че пространството между тях показва отлично отвън широчината му. Галерията, наречена Галерия на Сен-Луи, водеща от Търговската галерия до касационния съд и до кулата Бонбек, където казват, че още се намирал кабинетът на Сен-Луи, може да даде на любопитните представа за дължината на двора, защото има същите размери. Следователно единичните килии и „пистолите“ се намират под Търговската галерия. Ето защо Мария-Антоанета, чийто карцер е бил под сегашната единична килия, била заведена пред революционния съд, който заседавал в помещението на тържествената зала на касационния съд, по страхотна стълба, направена в дебелите стени, поддържащи Търговската галерия, през която днес никой не минава. Една от страните на двора, онази, чийто първи етаж е зает от Галерията на Сен-Луи, представлява поредица готически колони, между които архитектите от не знам коя епоха са изградили два етажа килии, за да се настанят колкото се може повече затворници, натрупали са мазилки и решетки, зазидали са капителите и средните части на колоните, както и сводовете на тази великолепна галерия. До тях води извита стълба, наречена кабинет на Сен-Луи, в самата кула Бонбек. Това оскверняване на най-величавите спомени от историята на Франция прави отвратително впечатление.

На височината, на която се намираше, Люсиен обгръщаше с поглед описваната галерия и детайлите от стражницата, свързващи Тур дьо л’Аржан с кулата Бонбек и заострените им покриви. Люсиен остана така смаян, че от възторг забави самоубийството си. Днес явленията на халюцинацията са дотолкова приети от медицината, че този мираж на нашите чувства, тази странна способност на ума не са вече оспорвани. Под напора на някакво усещане, превърнало се поради силата си в натрапчива идея, човек може да изпадне в състояние, каквото предизвикват опиумът, хашишът и азотният окис. Тогава се явяват видения и призраци, мечтите приемат форма, унищожените предмети оживяват в първоначалния си вид. Онова, което в съзнанието е било само мисъл, се превръща в одухотворено същество или в живо творение. Науката днес смята, че под напора на чувства, стигнали връхната си точка, мозъкът се напълва с кръв и този именно прилив предизвиква страхотните игри на въображението в будно състояние, до такава степен хората не искат да приемат мисълта като жива и творческа сила. (Виж „Луи Ламбер“ във „Философски етюди“.) Люсиен видя Палатата в цялата й първична красота. Колоните бяха стройни, нови и красиви. Жилището на Сен-Луи се показа, каквото е било някога, и той се възхити от вавилонските му размери и от източните игри на въображението. Възприе тази величава гледка като поетично сбогуване с творбите на цивилизацията. Започвайки приготовленията си за смъртта, той се запита как може това великолепие да бъде неизвестно в Париж. В него живееха двама души — единият бе Люсиен — поетът, тръгнал на разходка през Средновековието под аркадите и куличките на Сен-Луи, а другият Люсиен подготвяше самоубийството си.