Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (96)

Съдията си възвръща всички ходове

Поразен от молбата, отправена му от Жак Колен, и спомняйки си настойчивостта, която той бе вложил да го разпитат пръв, наблягайки на здравословното си състояние, Камюзо отново стана крайно недоверчив. Както се вслушваше в тези смътни свои подозрения, той видя, че така нареченият умиращ върви и се движи като Херкулес, без да разиграва вече нито един от маймунджилъците, с които бе ознаменувал влизането си.

— Господине…

Жак Колен се обърна.

— Въпреки отказа ви да подпишете, моят писар ще прочете протокола от разпита ви.

Арестантът се радваше на отлично здраве и движението, с което седна до писаря, бе последен лъч светлина за съдията.

— Много бързо оздравяхте — забеляза Камюзо.

„Пипнаха ме“ — помисли Жак Колен. После каза високо:

— Радостта е единственото чудотворно биле на света, господине… това писмо, доказателство за една невинност, в която не съм се съмнявал… ето най-силното лекарство.

Когато разсилният и стражата застанаха около подсъдния, съдията го проследи със замислен поглед; после направи едно движение, като че се пробужда от сън, и подхвърли писмото на Естер на масата на писаря си.

— Кокар! Препишете това писмо!…