Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Историята на Рижата

Рижата, търговка на железария на кея Фльор, бе вдовица на прочут убиец, също член на Десетте хиляди. През 1819 година Жак Колен бе предал честно и почтено двадесет и няколко хиляди франка на тази жена от името на любовника й след екзекутирането му. Само Тромп-ла-Мор познаваше връзките на младото момиче, което тогава бе модистка, с неговия другар.

— Аз съм шефът на мъжа ти — бе казал тогава пансионерът на госпожа Воке на модистката, която бе извикал в Ботаническата градина. — Сигурно ти е говорил за мене, моето момиче. Който ме измами, умира още същата година, но който ми остане верен, никога и за нищо не бива да се страхува от мен. Аз съм от приятелите, които умират, без да кажат нито една опасна дума за хората, на които мислят доброто. Бъди ми вярна като продала се на дявола душа и ще имаш полза от мен. Обещах на твоя нещастен Огюст, който искаше да те направи богата, че ще бъдеш щастлива; отрязаха му главата заради тебе. Не плачи. Изслушай ме: никой на този свят не знае, че си била любовница на каторжник, на убиеца, когото са гилотинирали в събота; аз никога няма да кажа нищо. Ти си на двадесет и две години, хубава си, а сега имаш и двадесет и пет хиляди франка; забрави Огюст, омъжи се и стани, ако можеш, почтена жена. В замяна на този спокоен живот искам от теб да ми служиш, на мен и на хората, които ще ти пращам, но без колебание. Никога няма да искам от теб нещо, което би могло да изложи теб, децата и мъжа ти — ако имаш мъж — или семейството ти. В моята работа често ми е нужно сигурно място, където да мога да разговарям или да се скрия. Необходима ми е дискретна жена, която да отнесе писмо или да се нагърби с някоя поръчка. Ти ще станеш за мен своего рода кутия за писма, вратарска стаичка, моя пратеница — само това и нищо друго. Прекалено руса си, Огюст и аз те наричахме Рижата, запази си това име. Леля ми, търговка в квартала Тампл, с която ще се свържеш, ще бъде единственият човек на света, на когото трябва да се подчиняваш. Казвай й всичко, което ти се случи, тя ще те омъжи и ще ти бъде много полезна.

Така бе сключен един от пъклените договори, който свързваше толкова отдавна Прюданс Сервиен с този човек, стремящ се винаги към подобни връзки, защото като дявола и той изпитваше страст да има привърженици.

Жаклин Колен бе омъжила Рижата през 1821 година за първия служител на един богат едър търговец на железария. Този служител, който бе купил търговската къща на работодателя си, бе на път да преуспее и бе станал баща на две деца и помощник-кмет в своя квартал. Никога Рижата, която бе станала госпожа Прелар, не бе имала и най-малкия повод да се оплаче нито от Жак Колен, нито от леля му, но всеки път, когато й поискваха услуга, тя цяла се разтреперваше. Затова и сега, като видя, че в магазина, й влизат тези две страшни лица, пребеля като смъртник.

— Трябва да говорим по работа с вас, госпожо — каза Жак Колен.

— Мъжът ми е тук — отговори тя.

— Щом е така, в момента нямаме особена нужда от вас; аз никога не безпокоя хората напразно.

— Изпратете да потърсят файтон, малката — каза Жаклин Колен — и кажете на кръщелницата ми да слезе; надявам се да я настаня като камериерка у една светска дама и управителят на този дом иска да я отведе там.

Пакар, който приличаше на стражар, превърнал се и буржоа, разговаряше с господин Прелар за някаква важна доставка на тел за един мост.

Един от прислужниците отиде за файтон и след няколко минути Йороп, или за да оставим името, под което тя бе служила при Естер, Прюданс Сервиен, Пакар, Жак Колен и леля му си отидоха за голяма радост на Рижата; Тромп-ла-Мор нареди на кочияша да ги отведе в Иври.

Треперещи пред шефа, Прюданс Сервиен и Пакар приличаха на грешни души, застанали пред господа.

Къде са седемстотин и петдесетте хиляди франка? — запита ги шефът, забивайки в тях втренчения и ясен поглед, който така силно разстройваше прокълнатите и съгрешили души, че на двамата им се стори, че им се забиват толкова иглички, колкото бяха космите на главата им.

— Седемстотин и тридесетте хиляди франка — отговори Жаклин Колен на племенника си — са на сигурно място — предадох ги тази сутрин на Ромет в запечатан плик…

— Ако не ги бяхте предали на Жаклин, щяхте да отидете право там… — каза Тромп-ла-Мор и посочи площад Грев, където бе спрял файтонът.

По обичая на родния й край Прюданс Сервиен се прекръсти, сякаш бе видяла мълния.

— Прощавам ви — продължи шефът — при условие, че вече няма да правите такива грешки и че занапред ще бъдете като тези два пръста от дясната ми ръка — и той показа показалеца и средния пръст, — защото палецът е ей тази чудесна женица. (Той тупна леля си по рамото.) Слушайте сега. От днес нататък ти, Пакар, няма да се страхуваш от нищо и можеш да се шляеш на воля из Пантен. — Разрешавам ти да се ожениш за Прюданс.