Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Едно особено наказателно дело

Някаква бедна вдовица от Нантер, чиято къща бе извън селището, което, както е известно, се намира сред плодородното поле между Мон-Валериен, Сен-Жермен, хълмовете на Сартрувил и Аржантьой, била убита и ограбена няколко дена след като получила частта си от неочакваното наследство. Частта й възлизала на три хиляди франка, дузина прибори, верижка, златен часовник и бельо. Вместо да внесе трите хиляди франка в Париж, както я съветвал нотариусът на покойния търговец на вина, чиято наследница била, старата жена задържала всичко при себе си. Никога преди това тя не била виждала толкова пари, а освен това, не се доверявала на никого за каквото и да било като повечето хора от народа и на село. След зряло обмисляне с един търговец на вина от Нантер — неин роднина и роднина на покойния търговец, тази вдовица решила да внесе парите срещу пожизнена рента, да продаде къщата в Нантер и да живее като буржоазка в Сен-Жермен.

Къщата, в която тя живеела, и доста голямата градина, заградена с разбита дъсчена ограда, бе като всички грозни къщи на дребните земеделци от парижките околности. Гипсът и чакълът, които са в голямо изобилие в Нантер, чието землище е покрито с каменоломни, експлоатирани на открито, бяха подредени набързо и без всякакъв архитектурен замисъл — обикновено явление на много места около Париж. Почти винаги това е колиба на цивилизования дивак. Тази къща се състоеше от един етаж, над който имаше тавански стаички.

Каменарят — мъж на тази жена, който сам изградил жилището си — бе поставил много здрави железни пречки на всички прозорци. Входната врата бе забележително яка. Покойният е знаел, че е сам сред полето, и то какво поле! Клиентелата му се състояла от най-добри парижки майстори-зидари, така че той сам докарал с коли най-важните материали за къщата си, построена на петстотин крачки от каменоломната му. Подбирал от разрушените парижки постройки материалите, от които имал нужда, и то на съвсем ниска цена. Така прозорците, решетките, капаците, дърводелската част — всичко дошло от позволени грабежи и от подаръци на клиентите му, но хубави и добре подбрани подаръци. От две рамки за врати той избрал по-добрата. Къщата, пред която имаше доста голям двор с конюшня, бе заградена откъм пътя със стена. Вместо врата имаше здрава решетка. Освен това в конюшнята живеели кучетата, а едно малко кученце оставало през нощта в къщи. Отзад имаше около един хектар градина.

Като останала вдовица, без деца, жената на каменаря продължила да живее в тази къща с единствената си прислужница. С парите от продадената каменоломна изплатила дълговете на каменаря, починал преди две години. Единственото имущество на вдовицата бил този пуст дом, в който тя отглеждала кокошки и крави, като продавала яйца и мляко в Нантер. Тъй като нямала вече коняр, нито каруцар, нито работници-каменари, които покойният използувал за всякаква работа, престанала да обработва градината, но използувала малкото трева и зеленчуци, които никнели без поддържане на каменистата почва.

Тъй като парите за къщата и парите от наследството щели да бъдат към седем-осем хиляди франка, жената виждала вече как заживява щастливо в Сен-Жермен със седем-осемстотин франка пожизнена рента, която тя смятала, че ще може да получи за своите осем хиляди франка. Вече се била посъветвала многократно с нотариуса от Сен-Жермен, тъй като отказвала да даде парите си вместо пожизнена рента на търговеца на вино от Нантер, който ги бил поискал. При тези обстоятелства един ден не видели вдовицата Пижо, нито прислужницата й. След три дни уведоменото за това правосъдие се намесило. Господин Попино, съдия-следователят, отишъл на място заедно с кралския прокурор и ето какво установили.

Нито по желязната врата на двора, нито по входната врата на къщата имало следи от насилие. Ключът стоял на ключалката на входната врата, отвътре. Нито една желязна пречка не била счупена. Бравите, капаците на прозорците и всички врати били недокоснати.

По стените нямало никаква следа, която да разкрие откъде са минали злосторниците. Глинените комини не можели да бъдат използувани и през тях не било възможно да се мине. Здравата и непокътната украса по покрива не издавала никакво насилие. Като влезли в стаите на първия етаж, съдебните служители, жандармите и Биби-Люпен намерили вдовицата Пижо и прислужницата удушени в леглата им с нощните им кърпи. Трите хиляди франка били взети, както и приборите и скъпоценностите. Двата трупа били започнали да се разлагат, както и телата на малкото куче и на голямото от задния двор. Разгледали дъсчените огради на градината — нищо счупено. По пътечката в градината — никаква следа от стъпки. Следователят помислил, че убиецът може да е минал по тревата — ако изобщо е влязъл оттам, — за да не остави следи от стъпките си, но как се е промъкнал в къщата? На вратата откъм градината имало свод с три непокътнати железни пречки. И от тази страна ключът бил в ключалката, както и на входната врата откъм двора.

След като господин Попино, Биби-Люпен, който останал цял ден да разгледа всичко, прокурорът и старшията от полицейския пост в Нантер, установили, че било невъзможно да се влезе в къщи, това убийство се бе превърнало в тежка задача, където хитростта и правосъдието търпяха поражение.

Тази трагедия бе станала през зимата на 1828–1829 година; съобщиха я в „Газет де Трибюно“. Един бог знае какво любопитство породи тя в Париж; но Париж, който поглъща всяка сутрин по някоя нова драма, всичко забравя. Полицията обаче не забравя нищо. Три месеца след онези безплодни претърсвания някаква проститутка, забелязана от агентите на Биби-Люпен, че прави големи разходи и проследена заради връзките й с някои крадци, поискала да заложи чрез една своя приятелка дванадесет прибора, един часовник и една златна верижка. Приятелката отказала. Случката стигнала до ушите на Биби-Люпен, който си спомнил за дванадесетте прибора и златния часовник с верижка, откраднати в Нантер. Веднага били предупредени комисионерите от заложната къща и всички укриватели на крадени вещи в Париж, а Биби-Люпен подложил Манон-ла-Блонд на упорито наблюдение.

Скоро научили, че Манон-ла-Блонд била лудо влюбена в един млад мъж, когото не били виждали, защото той като че ли бил глух за всички доказателства на любов от страна на русата Манон. Загадка след загадка. Дебнат от полицейските шпиони, младежът бил видян и разпознат като избягалия каторжник, прочутия герой на корсиканските отмъщения, красивия Теодор Калви, наречени Мадлен.

Пуснали по следите на Теодор един от укривателите на крадени вещи, който играел двойна игра, като услужвал и на полицията, и на крадците, и той обещал на Теодор да купи приборите, часовника и златната верижка. Точно когато железарят от пасажа Сен-Гийом броял парите на преоблечения като жена Теодор, в десет и половина вечерта полицията нахлула, арестувала Теодор и взела откраднатите вещи.

Веднага започнали следствие. При толкова слаби улики бе невъзможно, по думите на прокуратурата, да се измъкне смъртна присъда. Калви не се уплете и не изпадна нито веднъж в противоречие: той каза, че някаква жена от селото му била продала тези предмети в Аржантьой и че след като ги купил от нея, слухът за убийството, извършено в Нантер, му показал каква опасност се крие в притежаването на приборите, часовника и скъпоценностите, които били посочени в списъка, направен след смъртта на вдовицата Пижо, и навярно били откраднатите предмети. После, казваше той, бил принуден от бедност да ги продаде и поискал да се отърве от тях, като използувал някое незлепоставено лице.

Нищо повече не можаха да измъкнат от освободения каторжник, който с мълчанието и твърдото си държане успя да внуши на правосъдието, че търговецът на вина от Нантер е извършил убийството и че жената, от която е получил излагащите предмети, е съпругата на този търговец. Нещастният роднина на вдовицата Пижо и жена му бяха арестувани; но след като ги държаха цяла седмица и направиха подробна анкета, се установи, че нито мъжът, нито жената са напускали заведението си в деня на престъплението. Освен това Калви не позна в съпругата на търговеца жената, която според него му била продала сребърната посуда и скъпоценностите.

Тъй като се доказа, че държанката на Калви, която също бе намесена в това дело, е изхарчила около хиляда франка от деня на престъплението до момента, когато Калви бе поискал да продаде среброто и скъпо ценностите, това обстоятелство се стори достатъчно, за да изправят пред наказателния съд каторжника и държанката му. И тъй като това престъпление бе осемнадесетото убийство на Теодор, той бе осъден на смърт, защото приеха, че той е авторът на така умело извършеното злодеяние. Той не позна търговката на вино от Нантер, но бе познат от мъжа и от жената. Следствието установи, благодарение на много свидетели, че Теодор бе живял в Нантер около един месец; бил зле облечен и с покрито с гипсов прах лице и помагал на зидарите. В Нантер всеки даваше осемнадесет години на този младеж, който навярно бе подготвял това престъпление цял месец.

Прокуратурата смяташе, че има и съучастници. Измериха ширината на комините, за да видят възможно ли е било Манон-ла-Блонд да се крие и да се промъкне оттам; но и шестгодишно дете не би могло да мине през глинените тръби, с които съвременната архитектура е заменила широките някогашни зидани комини. Ако не беше тази странна и дразнеща загадка, Теодор щеше да бъде екзекутиран още преди седмица. Както видяхме, свещеникът на затвора бе също претърпял пълен неуспех.

Това дело и името на Калви се бяха изплъзнали от вниманието на Жак Колен, който по онова време бе зает с борбата си против Контансон, Корантен и Пейрад. Освен това Тромп-ла-Мор гледаше да забрави колкото се може повече приятелите и всичко, отнасящо се до Съдебната палата. Той трепереше от среща лице с липе с някой от асовете, който може би щеше да иска от шефа сметка, която той не можеше да даде.