Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (57)

Жалбите на Нюсенжан

Господин дьо Нюсенжан се появи в дома си чак в понеделник към обед; в един часа обаче неговият борсов агент му съобщи, че госпожица Естер Ван Гобсек наредила да се продаде документът за рентата от тридесет хиляди франка още в петък и че преди малко е получила парите.

— Обаче, господин барон — каза той, — точно когато говорех за това прехвърляне, при мене дойде първият писар на адвоката Дервил и като видя истинското име на госпожица Естер, ми каза, че тя получила наследство от седем милиона.

— Хайте те!

— Да, изглежда, че е единствена наследница на стария лихвар Гобсек… Дервил ще направи справка. Ако майката на вашата любовница е „Прелестната холандка“, тя е наследницата…

— Снам — каза банкерът, — тя ми раскаса шифота си… Ас ште пиша тфе туми на Терфил!

Баронът седна на бюрото си, написа една бележка до Дервил и я изпрати по един от прислужниците си. След това, към три часа, на връщане от Борсата, се отби при Естер.

— Госпожата забрани да я будят под какъвто и да било предлог, тя си е легнала и спи…

— Ах! По тяфолите! — викна банкерът. — Ироп, тя нема та се сърти, като распере, че е зтанала страшно поката. Назлетила е сетем милиона. Здарият Копсек е умрял и озтафил тес сетем милиона, а тфоята коспотарка е негова етинстфена назледница, саштото майка й е пила блеменница на този Копсек, който сашто е набрафил и сафештание! Ас не можал та претполакам, че такаф милионер мошал та остафи Ездер фаф мисерия…

— Тогава с царството ви е вече свършено, стари палячо! — отвърна Йороп и загледа барона с дързост, достойна за някоя от прислужниците, героини на Молиер. — У-у! Стар елзаски гарван!… Тя ви обича горе-долу колкото може да се обича чумата!… Боже господи! Милиони!… Ами че тя може да се омъжи за любовника си! Ах, колко ще бъде доволна!

Прюданс Сервиен остави барона буквално като поразен от гръм и отиде да съобщи на господарката си — тя първа! — за промяната в живота й. Пиян от свръхчовешки любовни наслади и вярващ в щастието, старецът получи студен душ точно когато стигаше до върховния момент в пламенността си.

— Тя ме е мамила… — възкликна той насълзен. — Тя ме мамила!… О, Ездер… о, шифот мой… Колко сам клупаф! Цъфтат ли тес цфетя са стари хора?… Ас мога та купя фсишко, но не и млатостта! Ах, поше мой!… Какфо та брафя? Какфо ште здане сас мен? Тя е брафа, таси шестока Ироп… Покатата Ездер ми се исплъсфа… та фсема та се бия ли? Какфо е шифотът бес бошестфения пламак, който ас фкусил… Поше мой…

И „рисът“ свали изкуствения кичур коси, който от три месеца слагаше на посивелите си коси. Един пропизителен писък на Йороп обаче го разтърси цял. Нещастният банкер стана и тръгна пиян от чашата на разочарованието, която току-що бе изпил, защото нищо не опиянява така, както виното на нещастието. Още от вратата на спалнята той видя Естер вкочанена в леглото, посиняла от отровата, мъртва!… Той отиде до леглото и падна на колене.

— Ти излезе права и тя ми го каса!… Ас я убил…

Пакар, Азѝ, цялата къща се събра. За тях това бе зрелище, изненада, но не им вдъхваше мъка. Някои недоумяваха. Баронът се превърна отново в банкер; у него се появи някакво съмнение и той има неблагоразумието да запита къде са седемстотин и петдесетте хиляди франка от продажбата на рентата. Тогава Пакар, Азѝ и Йороп се спогледаха така особено, че господин дьо Нюсенжан излезе веднага, смятайки, че е извършен грабеж с убийство. Йороп, която съгледа някакъв четвъртит пакет под възглавницата на господарката си и се сети, че това са банкноти, започна, както каза тя, да подрежда мъртвата.

— Върви да предупредиш господина, Азѝ… Да умре, преди да узнае, че притежава седем милиона! Гобсек бил вуйчо на покойната госпожа!… — извика тя.

Маневрата на Йороп бе схваната от Пакар. Щом Азѝ си обърна гърба, Йороп разпечата пакета, на който бедната куртизанка бе написала; „Да се предаде на господин Люсиен дьо Рюбампре!“ Седемстотин и петдесет банкноти по хиляда франка блеснаха пред очите на Прюданс Сервиен, която извика: „Сега можем да станем почтени и щастливи до края на живота си!“

Пекар не отговори, природата му на крадец бе по-силна от привързаността му към Тромп-ла-Мор.

— Дюрю е мъртъв — каза той и взе парите, — аз още съм здрав и силен, да се разкараме двамата, като си разделим парите, за да не слагаме всичките яйца в една кошница, и да се оженим.

— Но къде да се скрием? — запита Йороп.

— В Париж — отвърна Пакар.

Прюданс и Пакар излязоха веднага с бързината на почтени хора, станали крадци.

— Намери някакво писмо от Естер, миличка, докато напиша едно завещание, както му е редът — каза Тромп-ла-Мор още при първите думи на малайката; — после ще занесеш на Жирар черновата на завещанието заедно с писмото; само че да побърза, трябва да пъхнем завещанието под възглавницата на Естер, преди да запечатат тук всичко.

Той написа следното завещание:

„Тъй като не съм обичала никога друг мъж освен господин Люсиен Шардон дьо Рюбампре и съм решила да сложа край на живота си по-скоро, отколкото да потъна в порока и в безпътността, откъдето той ме извади, давам и завещавам на споменатия Люсиен Шардон дьо Рюбампре всичко, което притежавам в деня на смъртта си, при условие да уреди една панихида за мен в църквата «Сен-Рок» за упокой на душата на онази, която му отдаде всичко, дори последната си мисъл.

Естер Гобсек“

„Съвсем в нейния стил е“ — каза си Тромп-ла-Мор.

В седем часа вечерта готовото и подпечатано завещание бе сложено от Азѝ под главата на Естер.

— Жак — каза тя, изкачвайки стремително стълбата, — полицията дойде точно като излизах от стаята й…

— Искаш да кажеш, мировият съдия…

— Не, синко, мировият съдия беше там, но заедно със стражари. Прокурорът и следователят също са тук, а вратите са завардени.

— Тази смърт много бързо вдигна шум — забеляза Колен.

— Я гледай, Йороп и Пакар не се вестяват, страх ме е, че са отмъкнали седемстотин и петдесетте хиляди Франка — каза Азѝ.

— Ах, мошениците!… — забеляза Тромп-ла-Мор. — С измамата си те ни погубват!…