Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Човекът в отделната килия

— Изолираният номер две е испанският свещеник, когото подозираме, че е Жак Колен — каза господин Голт на лекаря, — и е един от обвиняемите в процеса, в който бе замесен оня нещастен млад човек.

— Видях го вече тази сутрин — отвърна докторът. — Господин Камюзо ме извика да установя здравното състояние на този юнак, който, между нас казано, е в отлично състояние и нещо повече дори, би могъл да спечели цяло състояние, ако участвува като Херкулес в пътуващите акробатически трупи.

— Може и той да иска да се самоубие — каза господин Голт. — Я двамата да постреснем изолираните, аз и без това трябва да бъда там, докато го прехвърлят в „пистолата“. Господин Камюзо извади вече от карцера този странен и неизвестен човек…

Жак Колен, наричан в каторжническия свят Тромп-ла-Мор, на когото сега няма да даваме друго име, бе изпаднал от момента на второто му връщане според нареждането на Камюзо в карцера в безпокойство, каквото никога не бе изпитвал през целия си живот, белязан с толкова престъпления, три бягства от каторга и две присъди от наказателния съд. Не притежава ли този човек, в когото се съсредоточават животът, силите, находчивостта и страстите, присъщи на каторгата, които е техен най-красноречив израз, не притежава ли някаква чудовищна красота, поради кучешката си привързаност към оня, когото бе превърнал в свой приятел? Осъдителна, безчестна и отвратителна от толкова гледни точки, тази безпределна преданост към неговия идол го прави действително тъй интересен, че макар вече да стана доста дълго, нашето повествование би изглеждало недовършено и съкратено, ако краят на Люсиен дьо Рюбампре не бъде съпроводен и от развръзката на този престъпен живот. След смъртта на малкото кученце човек се пита ще живее ли неговият страшен другар — лъвът!

В действителността, в обществения живот нещата се свързват така съдбоносно едни с други, че те стават неделими. Водите на реката образуват нещо като течен под; няма вълна, колкото и бурна да е тя и на каквато и височина да се издигне, чийто мощен гребен да не бъде заличен под водната маса, която е по-силна с бързото си течение, отколкото с метежните си бързеи, течащи заедно с нея. Както в течащата река виждате смътни образи, може би ще поискате да измерите натиска на обществената сила върху този вихър, носещ името Вотрен? Да видите на какво разстояние ще потъне разбунилата се вълна, как ще завърши животът на този истински демон, свързан чрез обичта с човечеството? Толкова трудно загива това божествено начало и в най-разядените сърца!

Отвратителният каторжник, който материализираше любимата поема на толкова поети: Мор, лорд Байрон, Матюрен, Каналис (един демон привлича любимия ангел в ада, за да очисти с роса, открадната от рая), Жак Колен, ако добре сме проникнали в това желязно сърце, се бе отказал от себе си преди седем години. Прехвърлените върху Люсиен огромни негови способности, действуваха само за Люсиен. Той се радваше на неговите успехи, на любовните му приключения, на честолюбието му. Люсиен бе станал въплъщение на неговата душа.

Тромп-ла-Мор вечеряше у Гранлийо, промъкваше се в будоарите на знатните дами и любеше Естер чрез другиго. С една дума, той виждаше в лицето на Люсиен един млад, красив и благороден Жак Колен, стигнал до поста посланик.

Тромп-ла-Мор бе осъществил немската вяра в раздвояването чрез духовно бащинство, явление, разбираемо за жените, които са обичали истински, почувствували са духовното си сливане с любимия мъж, живели са неговия благороден или безчестен, щастлив или нещастен, неизвестен или славен живот, изпитвали са, независимо от разстоянията, болка в крака, ако той е бивал наранен, чувствували са в сърцето си, когато той се е биел на дуел, и с една дума, не е имало нужда от доказателства, за да узнаят изневярата му.

Като го върнаха в килията, Жак Колен си каза: „Сега разпитват малкия!“

И потрепера — той, който убиваше така лесно, както работникът пие виното си.

„Дали е видял любовницата си? — питаше се той. — Леля ми намерила ли е тия проклети женски? Тия херцогини и графини дали са се съгласили, дали са попречили на разпита?… Получил ли е Люсиен нарежданията ми?… И ако съдбата пожелае той да бъде разпитан, как ще се държи? Горкото момче, аз го доведох дотам! Тоя разбойник Пакар и онази хитруша Йороп причиниха цялата разправия, като отмъкнаха седемстотин и петдесетте хиляди франка от рентата, дадена от Нюсенжан на Естер. Тия двама хайдуци ни накараха да се спънем при последната крачка; но те скъпо ще ми платят тая шега! Още един ден и Люсиен щеше да стане богат! Щеше да се ожени за Клотилд дьо Гранлийо. Естер нямаше да ми връзва вече ръцете. Люсиен обичаше прекалено много това момиче, но никога не би се влюбил в онази спасителна дъска Клотилд… Ах! Тогава той щеше да бъде само мой! И като си помисля, че нашата съдба зависи от един поглед или от едно изчервяване на Люсиен пред Камюзо, който вижда всичко, на когото не липсва следователска хитрост! Защото, когато той ми показа писмата, ние разменихме по един поглед, с който взаимно се изпитахме и той отгатна, че аз мога да изнудвам любовниците на Люсиен!…“

Този монолог трая три часа. Безпокойството му нарасна тъй, че надви този организъм, направен от желязо и сярна киселина. Жак Колен, чийто мозък бе като пламнал от лудост, почувствува толкова разяждаща жажда, че без да усети, изпи всичката вода в едно от двете ведра, които заедно с дървеното легло съставляват цялата мебелировка на единичната килия.

„Ако се смути, какво ще стане с него? Защото милото момче не е издръжливо като Теодор…“ — питаше се той, като си лягаше в походното легло, също като леглото в караулно помещение.

Две думи за Теодор, за когото Жак Колен си спомняше в този върховен момент. Теодор Калви, млад осемнадесетгодишен корсиканец, осъден за единадесет убийства на доживотен затвор, благодарение на протекции, купени със злато, бе другар по верига на Жак Колен от 1819 до 1820 година. Последното бягство на Жак Колен, едно от най-добре скроените (той бе излязъл, преоблечен като жандарм с Теодор Калви до него като каторжник, когото уж водеше при комисаря), това великолепно бягство бе станало в пристанището Рошфор, където каторжниците измират като мухи и където се бяха надявали тези двама опасни затворници също да свършат. Избягали заедно, те бяха принудени да се разделят поради превратностите на бягството. Теодор бе заловен и върнат в каторгата. След като стигна до Испания и се превърна в Карлос Ерера, Жак Колен бе тръгнал да търси своя корсиканец в Рошфор, когато по бреговете на Шарант срещна Люсиен. Героят на бандитите и на корсиканския macchis, на когото Тромп-ла-Мор дължеше знанието на италианския език, бе естествено пожертвуван пред този нов идол.

Животът с Люсиен, младеж без присъди, който се укоряваше само за някакви си дребни прегрешения, изгряваше красив, великолепен като слънце през летен ден; а с Теодор Жак Колен не виждаше друг край освен ешафода, и то след редица неизбежни престъпления.

Мисълта за беда, причинена от неиздръжливостта на Люсиен, който сигурно беше загубил ума и дума от затворническия режим, доби утроени размери в съзнанието на Жак Колен; допускайки възможността за катастрофа, нещастникът почувствува как очите му се навлажняват — нещо, което не му се беше случвало нито веднъж от детинството му.

„Трябва да ме е разтресло здравата — каза си той. — Може би, като извикам лекаря и му предложа някоя голяма сума, той ще ме свърже с Люсиен.“

Точно тогава надзирателят му донесе храната.

— Излишно е, сине мой, не мога да ям. Кажете на господин директора на затвора да ми изпрати лекар, страшно зле ми е, струва ми се, че е настъпил последният ми час.

Като чу гърлените звуци на хъркането, с което каторжникът придружи думите си, надзирателят кимна с глава и излезе. Жак Колен се хвана безумно за тази надежда; но като видя, че в килията му заедно с доктора влиза и директорът, той помисли, че опитът му е провален и подавайки ръката си на лекаря да му измери пулса, зачака, равнодушно резултата от посещението.

— Господинът има температура — каза лекарят на господин Голт, — но това с треска, срещана у всички арестувани, която за мен е доказателство за извършено престъпление — добави той на ухото на мнимия испанец.

В този момент директорът, комуто главният прокурор бе предал писмото, писано от Люсиен за Жак Колен, остави доктора и арестанта под охраната на надзирателя и отиде да го вземе.

— Господине — каза Жак Колен, като видя, че надзирателят стои на вратата, а не можеше да си обясни излизането на директора, — не бих се скъпил за тридесет хиляди франка, ако мога да предам пет реда на Люсиен дьо Рюбампре.

— Не искам да ви взема напразно парите — отвърна доктор Льобрьон, — но никой на света не може вече да разговаря с него.

— Никой ли? — запита Жак Колен слисан. — А защо?

— Защото той се обеси…

Никога тигър, на когото са отнели малките, не, е разтърсвал индийските джунгли с такъв страшен рев, както изрева Жак Колен, който се изправи на нозете си като тигър на лапите си, хвърли към доктора пламтящ като мълния поглед, а после се отпусна на леглото си с думите:

— Ах! Сине мой!

— Горкият! — извика лекарят, развълнуван от този страшен взрив на човешката природа.

Наистина това избухване бе последвано от толкова пълна отпадналост, че думите: „Ах! Сине мой!“ едва се чуха.

— Да не вземе и тоя да ни пукне в ръцете? — запита надзирателят.

— Не, не е възможно! — каза Жак Колен, като се повдигна и загледа двамата свидетели на тази сцена с безизразни очи. — Вие се лъжете, това не е той! Не сте видели добре. Не можеш да се обесиш, като си в отделна килия! Погледнете, бих ли могъл аз да се обеся тук! Цял Париж носи отговорност за този живот! Бог го даде на мен!

На свой ред надзирателят и лекарят, които отдавна нищо не можеше вече да изненада, останаха смаяни.

Влезе господин Голт с писмото на Люсиен в ръка. При вида на директора смазаният от силния изблик на скръб Жак Колен като че ли се успокои.

— Ето едно писмо за вас, което господин главният прокурор ми възложи да ви предам неразпечатано — подчерта господин Голт.

— От Люсиен ли е?… — запита Жак Колен.

— Да, господине.

— Но нали този младеж?…

— Мъртъв — довърши директорът. — Дори и господин докторът да беше тук, за нещастие щеше да е много късно… Младият човек почина там… в една „пистола“…

— Мога ли да го видя? — запита плахо Жак Колен. — Ще позволите ли на един баща да оплаче сина си?

— Ако искате, можете да вземете неговата килия, защото имам заповед да ви прехвърля в „пистолата“. Снето е нареждането да ви държим изолиран, господине.

Безизразните очи на затворника преминаваха бавно от директора към лекаря; Жак Колен ги разпитваше мълком, мислейки, че тук има някаква клопка, и се колебаеше да излезе.

— Ако искате да видите трупа, нямате време за губене — каза му лекарят, — тази нощ трябва да го вдигнат оттук…

— Ако имате деца, господа — каза Жак Колен, — ще разберете затъпяването ми, едва проумявам нещо… За мен този удар е по-силен от смъртта, но вие не можете да знаете какво искам да кажа… Ако имате деца, вие сте само бащи… а аз съм и майка!… Аз… аз полудявам… усещам това…