Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Втора част
На каква сума възлиза любовта на старците

Сто хиляди франка отиват при Азѝ

От една седмица Нюсенжан ходеше почти всеки ден в магазинчето на улица Ньов-Сен-Марк да се пазари за жената, в която бе влюбен. Там сред най-хубави гиздила, стигнали до отвратителната си фаза, когато роклите не са вече рокли, но не са станали още парцали, царуваше Азѝ ту под името Сент-Естев, ту като измислената госпожа Нурисон. Обстановката бе в духа на тази жена, защото подобни дюкянчета представляват една от най-злокобните особености на Париж. Там виждате дрипи захвърлени от костеливата ръка на Смъртта, чувате под някой шал предсмъртното хъркане на болната от охтика, също както отгатвате агонията на сиромахкинята в роклята от златно ламе. По изящните дантели са описани жестоките битки между Разкоша и Глада. Откривате лицето на някоя кралица под украсения с пера тюрбан, поставен така, че напомня и почти възкресява изчезналия лик. Грозота в красотата! Размахван от административната ръка на комисаря-оценител, Ювеналовнят камшик разхвърля по земята проскубаните маншони и остарелите кожени палта на подгонени от глада проститутки. Това дюкянче е като бунище с цветя, където тук-таме блестят рози, откъснати вчера и носени само един ден; над него вечно стои клекнала една старица, първата братовчедка на Лихварството — Оказнонната продажба, плешива, беззъба и готова да продаде съдържанието на каквото и да било, дотолкова е свикнала да купува всякаква обвивка — роклята без жената или жената без роклята! Азѝ бе там в стихията си, като пазач в каторга, като лешояд с кървава човка над трупове, по-страшна от дивашките ужасии, всяващи тръпки у минувачите, които понякога се чудят, че в мръсната витрина, зад която се криви някоя оттеглила се от търговията, истинска госпожа Сент-Естев, стои окачен един от ранните им и свежи спомени.

От разправия на разправия и от хилядарка на хилядарка, банкерът предложи най-после шестдесет хиляди франка на госпожа дьо Сент-Естев, която му отговори с отказ, така добре изигран мимически, че дори и маймуна не би могла да го повтори. След една неспокойна нощ, като си призна колко много е разстроила Естер мислите му и си даде сметка за неочакваните печалби на Борсата, той пристигна най-после една сутрин с намерението да даде исканите от Азѝ сто хиляди франка, но преди това да измъкне от нея цял куп сведения.

— Решаваш се, значи, вече, дебелако? — запита го Азѝ и го потупа по рамото.

Унизителното интимничене е първият данък, вземан от този род жени от разбеснелите се страсти или доверилата им се сиромашия; те никога не се издигат до равнището на клиента, а го карат да седне редом с тях, на тяхната купчина смет. Както виждаме, Азѝ се подчиняваше напълно на своя господар.

Нема как — отвърна Нюсенжан.

— Не съм те ограбила — възрази Азѝ. — Продавали сме жени сравнително много по-скъпо от тази. Има жени и жени! Дьо Марсе даде за покойната Корали шестдесет хиляди франка. А тази, която ти искаш, струва сто хиляди от първа дума; но какво да ти кажа, стари развратнико, за мен това е прилична сделка.

А кате е тя?

— О, ще я видиш. И аз съм като теб: дай, за да дам!… А, драги ми, твоята любима извърши лудории. Тия момичета не са разумни. В тоя момент принцесата е, както казваме ние, нощна птица…

Ноштна?…

— Хайде де, да не вземеш да се правиш на глупак?… Лушар е по следите й и аз й заех петдесет хиляди франка…

Тфатесет и пет! Злушай… — викна баронът.

— Така де, двадесет и пет, а не петдесет, то се разбира — отвърна Азѝ. — Нека да бъдем справедливи, тая жена е самата честност! Като остана съвсем сама, каза ми: „Миличка госпожа Сент-Естев, преследват ме, само вие можете да ми услужите, дайте ми двадесет хиляди франка, ще ги ипотекирам срещу сърцето си…“ О, тя има златно сърце!… Само аз зная къде е сега. Ако продумам, може да загубя моите двадесет хиляди франка… По-рано живееше на улица Тетбу. Преди да си излезе оттам… (Сложиха запор на мебелите!… Заради дългове. Тия обесници, приставите!… Знаете тия работи, нали сте важна клечка в Борсата!) Да, ама тя не е глупава, даде за два месеца апартамента си на една англичанка, великолепна жена, дето й беше любовник оня… Рюбампре, а той бе толкова ревнив, че я караше да се разхожда само нощем… Но, като се разбра, че ще продават мебелировката, англичанката се разкара, още повече, че беше твърде скъпа за това щурче Люсиен…

Фие зте зданали сешта панка — забеляза Нюсенжан.

— В натура — отвърна Азѝ. — Давам назаем на красивите жени; имам сметка от това, защото търгувам едновременно с две ценности.

Малайката се забавляваше да преувеличава ролята си; жени като нея са много алчни, но са по-добродушни и по-кротки; те обясняват търговията си със съображения, където влизат редица добри подбуди. Азѝ се представи като жена, загубила всичките си илюзии, петима любовници, всичките си деца и оставила, въпреки житейския си опит, да я ограбват. От време на време тя показваше разписки от заложната къща, за да докаже колко несполуки има в търговията. Представи се изпаднала в затруднения, с дългове. С една дума, бе дотолкова наивно противна, че баронът повярва най-после, че е такава, за каквато се представя.

Топре! Ако там стоте хиляди, кате ште я фитя? — запита той, замахвайки като човек, решен на всякакви жертви.

— Слушай, деденце, ела тази вечер с колата си например срещу театър „Жимиаз“. Оттам се минава — каза Азѝ. — Ще спреш на ъгъла на улица Сент-Барб. Аз ще бъда там преди тебе. Двама ще отидем да намерим моята чернокоса длъжница… Ох! Какви само коси има тая моя длъжница! Като махне гребена си, покриват я цялата като шатра. Ти може да разбираш от цифри, ама за останалото ми се виждаш доста загубен; съветвам те да скриеш малката добре, защото иначе ще ти я тикнат в „Сент-Пелажи“, скрий я бързо, още на другия ден, защото, ако я намерят… а я търсят.

Не пих ли могъл та одгупя болиците? — запита непоправимият „рис“.

— У пристава са… няма да стане. Детето имало някакво желание и изяло цяло състояние, а сега му го искат. Е, няма как! На двадесет години сърцето обича да си прави шеги.

Топре, топре, ште уретим тофа — каза Нюсенжан, придавайки си лукаво изражение. — Распира се, че ас ште бъта нейн бокрофител.

— Е, глупако, твоя работа е да я накараш да те обикне, ти имаш доста пари да си купиш макар и нещо като любов, но да струва колкото истинската. Ще ти предам принцесата направо в ръцете, тя е длъжна да те последва, а за другото не ме е грижа… Но е свикнала на разкош, и на най-голямо внимание. А, момчето ми! Това е истинска жена… Ако не беше така, щях ли да й дам петнадесет хиляди франка?

Топре, разпрано. То тофечера!

Баронът започна отново брачния тоалет, който бе правил вече, само че този път сигурността в успеха го накара да удвои броя на хапчетата. В девет часа намери ужасната жена на уреченото място и я взе в колата си.

Кате? — запита баронът.

— Къде ли? — каза Азѝ. — На улица Ла Перл, в квартал Маре, това е един случаен адрес, защото твоят бисер е в калта, но ти ще го измиеш!

Като пристигнаха там, мнимата госпожа Сент-Естев каза на Нюсенжан с отвратителна усмивка:

— Ще повървим малко пеш, не съм толкова глупава да дам истинския адрес.

Ти мизлиш са фсишко — отговори баронът.

— Такъв ми е занаятът — забеляза тя.

Азѝ поведе Нюсенжан по улица Барбет, където го въведе на четвъртия етаж на една къща, наета от някакъв тапицер от квартала. Като видя в еснафски мебелираната стая Естер, облечена като работничка и заета с някаква бродерия, милионерът пребледня. След четвърт час, през който Азѝ си шушнеше нещо с Естер, подмладилият се старец едва можа да продума.

Коспошице — обърна се той най-после към нещастното момиче, — ште батете ли така топра та ме приемете са фаш бокрофител?…

— Длъжна съм, господине — отвърна Естер и две едри сълзи се плъзнаха по бузите й.

Не блачете. Ас искам та фи набрафя най-штаслива од фсишки шени… Посфолете ми само та фи любя и фие ште фитите.

— Мила моя, господинът говори много разумно — намеси се Азѝ, — той знае прекрасно, че е на повече от шестдесет и шест години и ще бъде много снизходителен към теб. Все едно, ангелчето ми, че съм ти намерила баща… — Трябва да й говоря така — пошепна тя на ухото на недоволния банкер. — Не можеш да ловиш лястовички, като стреляш по тях с пистолет. Влезте тук! (Азѝ заведе Нюсенжан в съседната стая.) Нали знаете как сме се условили, ангелчето ми!

Нюсенжан извади от джоба си портфейла и преброи стоте хиляди франка, които тя занесе на скрития в една стаичка и чакащ с нетърпение Карлос.

— Ето сто хиляди франка, дадени от нашия човек на Азѝ, а сега ще го накараме да внесе още сто на Йороп — каза Карлос на довереницата си, като излязоха на стълбата.

Той изчезна, след като даде нарежданията си на малайката, и тя се прибра в апартамента, където Естер плачеше с горещи сълзи. Подобно на осъдения на смърт, девойката си бе изградила роман от надежди, но съдбовният час бе ударил…

— Мили деца — каза Азѝ, — къде ще отидете?… Защото барон дьо Нюсенжан…

Естер погледна многоизвестиия банкер с прекрасно изиграно движение на изненада.

Та, тетето ми, аз съм парон ди Нусинген…

— Барон дьо Нюсенжан не трябва и не може да остане в такава кочина. Я слушайте! Бившата ви камериерка Йожени…

Ишени от улица Детбу… — възкликна баронът.

— Да де! Съдебната пазачка на мебелите, която даде апартамента под наем на хубавата англичанка… — продължи Азѝ.

А, ас распирам! — каза баронът.

— Бившата камериерка на госпожата — каза почтително Азѝ, посочвайки Естер — ще ви посрещне отлично тази вечер и никога търговският агент няма да се сети да я търси в жилище, което е напуснала преди три месеца…

Чутесно! Чутесно! — възкликна баронът. — Осфен тофа ас поснафам таркофските акенти и снам туми, които ки карат та исчесфат…

— В лицето на Йожени ще имате една хитруша, аз я доведох при госпожата — добави Азѝ.

Ас я поснафам — викна милионерът засмяно. — Ишени фсе од мен хилята франка… — Естер направи движение на ужас, заради искреността на което един почтен човек би й поверил състоянието си. — О, тофа била моя крешка — продължи баронът, — ас тичах потир фас…

И той разказа недоразумението, станало поради дадения под наем апартамент.

— А така! Виждате ли госпожо, Йожени нищо не ви е казала, нали? Хитруша такава! — каза Азѝ. — Но госпожата е свикнала с това момиче — обърна се тя към барона, — вземете я все пак. — Тя дръпна Нюсенжан настрана и му рече: — Като давате петстотин франка месечно на Йожени, която умее чудесно да си закръгля сумичките, ще знаете всичко, което върши госпожата, вземете я за камериерка. На Йожени ще й бъде още по-приятно да работи при вас, защото вече ви е оскубала… Нищо не привързва по-силно жените към мъжа, както възможността да го скубят. Но дръжте все пак юздите на това момиче: за пари то е готово на всичко, просто ужас!…

— А ти?

— Аз ли? — каза Азѝ. — Аз вземам, каквото ми се дължи.

Нюсенжан, този така проницателен човек, имаше като че ли превръзка на очите; той се остави да го водят като дете. Видът на невинната и очарователна Естер, която бършеше сълзите си и бродираше благопристойно като млада девица, възвръщаше у влюбения старец чувствата, изпитани във Венсенската гора; той бе готов да даде и ключа от касата си! Чувствуваше се млад, сърцето му бе пълно с обожание, очакваше само Азѝ да си отиде, за да може да коленичи пред тази Рафаелова Мадона. Подобен внезапен изблик на юношески усещания в сърцето на един „рис“, на един старец, е обществено явление, което физиологията може много лесно да обясни. Потискана от бремето на банковите сделки, задушавана от непрекъснатите сметки, от постоянните грижи за улавяне на повече милиони, младостта избликва наново с възвишените си илюзии, нараства и разцъфва подобно на забравено зърно, чиито прекрасни клонки се подчиняват на случайността, на късно изгрялото и грейнало слънце. Постъпил на дванадесетгодишна възраст в стария дом на Алдригер в Страсбург като търговски служащ, баронът не бе навлизал никога в света на чувствата. Затова сега той стоеше пред идола си и чуваше стотици думи, които се тълпяха в мозъка му, но тъй като нито една не слизаше на устните му, той се подчини на грубото желание, в което се показа шестдесет и шест годишният мъж.

Шелаете ли та тойтете на улица Детбу?… — запита той.

— Където кажете, господине — отвърна Естер и стана.

Катето кашете! — повтори той възторжено. — Фие сте анкел, тошел от непето, и ас фи опичам като млатеш, макар че имам сифи коси…

— О, можете да кажете, че са бели! Много са черни, за да бъдат сиви — забеляза Азѝ.

Бекай оттук, мръзна таркофка на човешко мезо! Ти фече болучи тфойте бари, не тапчи по тофа цфете на люпофта! — викна баронът, отмъщавайки си с грубото обръщение за всички безочливости, които бе понесъл.

— Стар уличник! Ще ми платиш за тези думи! — каза му Азѝ, заплашвайки банкера с движение, достойно за търговка от халите, на което той отвърна с вдигане на рамене. — Между гърлото на бутилката и гърлото на пияницата има място да се провре една усойница и ти ще познаеш коя съм!… — добави тя, раздразнена от презрението на Нюсенжан.

Милионерите, чиито пари се пазят във Френската национална банка, чиито домове се охраняват от цял взвод слуги и чиято личност се укрива по улицата зад крепостта на колата, карана бързо от английски коне, се страхуват само от едно нещастие; затова баронът огледа Азѝ като човек, който току-що й е дал сто хиляди франка. Това величие оказа въздействието си. Азѝ се оттегли, но продължи да мърмори по стълбата, като употребяваше съвсем революционен език: тя споменаваше гилотината.

— Какво й казахте?… — запита девицата с бродерията. — Тя е добра жена.

Тя фи исмами, окрапила фи е…

— Когато изпаднем в сиромашия, кой се отнася внимателно с нас и кой ни дава пари?… — отговори Естер с изражение, от което дори сърцето на дипломат можеше да се разкъса.

Коркото тете! — каза Нюсенжан. — Не остафяйте нито мик пофече тук!