Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Трудовата дейност на Азѝ

— Леля ви е търговка в Тампл, управителка на магазина й е някоя си госпожица Пакар, сестра на бивш затворник, обаче напълно почтена, наричат я Ромет. Правосъдието е по следите на леля ви и след няколко часа ще имаме окончателни доказателства. Тази жена ви е много предана.

— Продължавайте, господин съдия — каза спокойно Жак Колен в отговор на замълчалия Камюзо, — слушам ви.

— Леля ви, която горе-долу е с пет години по-възрастна от вас, е била любовница на Мара, който остави толкова отвратителни спомени. От този окървавен извор е дошло началото на състоянието и… Според сведенията, които съм получил, тя много умело се укрива, защото още не сме събрали доказателства против нея. След смъртта на Мара, изглежда, е живяла, според докладите, които притежавам, с някакъв химик, осъден на смърт през Втората революционна година за фалшифициране на пари. Явила се е на процеса като свидетел. Благодарение на тази интимна връзка навярно е придобила познания по токсикология. Занимавала се е с търговия на дамски принадлежности от XII година до 1810 година. Прекарала е две години в затвора през 1812 и 1816 година заради развращаване на малолетни. По това време вие вече сте имали присъда за фалшификация и сте били напуснали банката, където леля ви ви настанила благодарение на образованието, което сте получили и на използуваните от нея протекции на пропаднали личности, на които тя е доставяла жертви… Всичко това, обвиняеми, едва ли би подхождало много на славните херцози д’Осуна… Ще продължавате ли да отричате?…

Жак Колен слушаше господин Камюзо, но си мислеше за своето щастливо детство, за училището за проповедници, където бе учил, а тези мисли му придаваха истински учудено изражение. Въпреки майсторската въпросителна интонация Камюзо не забеляза никакво раздвижване по това спокойно лице.

— Ако обяснението, което и дадох в началото, е точно записано, можете пак да го прочетете — отговори Жак Колен, — не мога да го променя… Не съм ходил при куртизанката, как мога да зная коя е била готвачката й. Хората, за които говорите, са ми съвсем чужди.

— Макар че отричате, ние ще пристъпим към очни ставки, които могат да намалят увереността ви.

— Човек, когото веднъж вече са разстрелвали, е свикнал на всичко — отговори кротко Жак Колен.

Камюзо отново се залови да преглежда иззетите книжа, като чакаше завръщането на началника на обществената безопасност, чието усърдие бе необикновено; вече бе единадесет и половина, а разпитът бе започнал към десет и половина; влезе разсилният и съобщи тихичко на следователя, че е дошъл Биби-Люпен.

— Да влезе! — отговори Камюзо.