Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Философско, езиковедско и литературно есе върху аргото, проститутките и крадците

Тъй като затворниците, които се разхождаха, когато Жак Колен слезе в двора, ще бъдат актьори в една от главните сцени от живота на Тромп-ла-Мор, не е излишно да обрисуваме някои от главните образи в това страхотно сборище.

И тук, както навсякъде, където има събрани много хора (както например в едно училище), господствуват физическата и нравствената сила. Както в каторгите и тук престъпността е белег на аристократичност. Оня, чиято глава е в опасност, властвува над всички останали. Както може да се предполага, затворническият двор е школа по наказателно право; тук то се изучава много по-добре, отколкото на площада при Пантеона. Обичайна шега е да се повтори драмата от наказателния съд — да се избере един председател на съда, съдебни заседатели, прокурорски надзор, един адвокат и да се води съдебният процес. Този ужасен фарс се играе почти винаги при нашумели престъпления. По това време в дневния ред на наказателния съд имаше голямо наказателно дело, отвратителното убийство на господин и госпожа Крота, бивши чифликчии, родители на нотариуса Крота, които държали в къщи — както се доказа при това злополучно дело — осемстотин хиляди златни франка. Единият от авторите на това двойно убийство бе прочутият Данпон, наречен Ла Пурай, освободен каторжник, който вече пет години се изплъзваше благодарение на седем-осем различни имена и от най-старателните търсения на полицията. Гримировките на този злодей бяха така съвършени, че той изкара две годили затвор под името Делсук, един от неговите ученици, известен крадец, който никога не преминаваше границите на изправителния съд. След излизането от каторгата това бе третото убийство на Ла Пурай. Сигурната му смъртна присъда, както и предполагаемото му богатство превръщаха този обвиняем в обект на ужас и на възторг сред затворниците; защото от откраднатите суми не се намери пукната пара. Въпреки юлските събития от 1830 година още си спомняме какъв страх предизвика в Париж този смел удар, сравним по значение само с кражбата на медалите от Националната библиотека; защото жалката склонност на нашето време да превръща всичко в цифри прави едно убийство толкова по-поразяващо, колкото по-голяма е откраднатата сума.

Ла Пурай, четиридесет и пет годишен, дребничък, сух и мършав човек, с хитро лице, една от знаменитостите на трите каторги, в които бе лежал последователно още от деветнадесетгодишната си възраст, познаваше отблизо Жак Колен, ще видим защо и как. Другите каторжници, прехвърлени от преди едно денонощие от затвора „Ла Форс“ в „Консиержри“, бяха признали веднага, а и останалите в двора бяха принудени да признаят зловещото превъзходство на осъдения на ешафод приятел. Единият от тях, освободен каторжник по име Селерие, по прякор Овернеца, Дядо Рало, Льо Рульор, който в средите, наричани от каторжниците среди на големите крадци, бе известен като Фил-дьо-Соа прякор, получен от ловкостта, с която се измъкваше от опасностите на занаята, — бе един от бившите довереници на Тромп-ла-Мор.

Тромп-ла-Мор много подозираше Фил-дьо-Соа, че играе двойна игра, тоест че е в съвета на големите крадци и същевременно е един от хората, поддържани от полицията, и му приписваше арестуването си през 1819 година в дома Воке. (Виж романа „Дядо Горио“) Селерие, когото трябва да наричаме Фил-дьо-Соа (както и Данпон ще назоваваме Ла Пурай), чието изгнание бе на път да се анулира, се бе намесил в големи кражби, но без да пролее нито капка кръв, така че щяха да го върнат поне за още двадесет години в каторгата. Другият каторжник, на име Ригансон, образуваше с любовницата си, наричана Ла Биф, едно от най-страшните семейства сред големите крадци. Ригансон, който бе в „особени“ отношения с полицията от най-ранна възраст, имаше прякор Льо Бифон. Льо Бифон бе мъжкарят на Ла Биф, защото за големите крадци няма нищо свято. Тия диваци не зачитат нито закони, ни религия, нищо, дори и природата, над чиито свети норми те, както видяхме, издевателствуват.

Тук е необходимо да направим едно отклонение, защото излизането на Жак Колен на двора, така добре подготвената от Биби-Люпен и от следователя негова поява сред враговете му, интересните сцени, които би трябвало да последват — всичко би било недопустимо и неразбираемо, ако не се дадат някои обяснения за света на крадците и каторжниците, за законите и нравите му и най-вече за езика му, чиято страшна поетичност е наложителна в тази част на повествованието ни. И така, най-напред две думи за езика на измамниците на карти, мошениците, крадците и убийците, наречен арго, употребяван в последно време в литературата с такъв успех, че не една дума от този странен речник се е появила по розовите устни на младите жени, прозвучала е под позлатените ламперии, забавлявала е принцовете, мнозина от които са успели да се признаят за хързулнати! Може би много хора ще се учудят, но няма по-силен и по-образен от езика на този подземен свят, който, откакто съществуват империи с големи столични градове, се създава по мазетата, из вертепите, в третото подземие на обществото, което взема от драматичното изкуство живи и поразяващи изрази. Светът не е ли театър? Третото подземие е последният етаж под Операта, където са машините, механиците, рампата, привиденията и сините дяволи, изригвани от ада.

Всяка дума в този език е груб, находчив или страшен образ. Панталонът не е точно панталон; да не го обясняваме. На арго не се казва спя, а къртя. Забележете с каква сила изразява този глагол особения сън на преследваното, уморено и недоверчиво животно, наречено „крадец“, което, щом се намери на сигурно място, ляга и потъва в бездната на дълбок, необходим сън под закрилата на мощните крила на вечно бдящото над него Подозрение. Страшен сън, като на диво животно, което спи, но ушите му бдят с удвоено внимание!

В този език всичко звучи свирепо. Началните или крайни срички, а и целите думи звучат остро и правят странно впечатление. Жената е „женска“! А каква поетичност! Сламката е „пух“! Думата „полунощ“ се предава с перифразата дръпна дванадесетият час! Не ви ли побиват тръпки от нея? Почиствам коптора значи „обирам една стая“. Какво представлява думата „лягам си“ в сравнение със „сменям си кожата“. Каква жива образност! Набивам значи „ям“; как се храни преследваният?

Впрочем аргото се развива! То следва цивилизацията, върви по петите й, обогатява се с нови изрази при всяко ново изобретение. Картофите, открити и въведени от Луи XVI и Пармантие, бяха веднага приветствувани с израза свински портокали. Измислят банкнотите и каторгата ги назовава гарати по името на Гарат, касиера, който ги е подписал. Банкнотата от хиляда франка има едно име, от петстотин — друго. Очаквайте някое странно име и за банкнотите от по сто и двеста франка. През 1790 година Гийотен изнамира в интерес на човечеството машината, която разрешава всички проблеми, свързани с мъките при смъртното наказание. Каторжниците — бивши и настоящи — веднага се запознават с това изобретение, бележещо монархичните предели на стария режим и границите на нова правда, и начаса му дават името обител „Утеши се, щеш не щеш“! Те разглеждат ъгъла, образуван от стоманения нож, й за да изобразят действието му, намират думата кръцна! А като си помислим, че каторгата се нарича ливада! Хората, занимаващи се с езикознание, наистина трябва да се възхитят от създадените страшни слова, както би казал Шарл Нодие.

Но нека преди всичко признаем дълбоката античност на аргото! Една десета от думите му са от романски произход, друга десета част са от стария галски език на Рабле.

* * *

Поне сто думи от аргото са взети от езика на Пашорж, който в романа на Рабле символизира народа, тъй като името му е съставено от две гръцки думи, означаващи: „Човек, който върши всичко“. Науката промени лицето на цивилизацията с откриването на железницата, която аргото нарече пъргавелка.

Думата, означаваща „глава“, когато още не е паднала от раменете — сочи древните извори на въпросния език, за който се говори и у най-старите автори, например у Сервантес, или у италианските новелисти и у Аретино. Така уличницата, героиня на толкова стари романи, е била във всички времена покровителка, другарка и утешителка на мошеника-картоиграч, крадеца, скитника, измамника, джебчията.

Проституцията и кражбата са живият израз на протест (от страна на жената и на мъжа) на човешката природа против обществото. Затова философите, съвременните новатори, човеколюбците, подир които се влекат комунистите и фуриеристите, достигат, без сами да предполагат, до следните две заключения: проституция и кражба. В софистичните съчинения крадецът не поставя под въпрос собствеността, наследствеността, гаранциите на обществото; той направо ги отхвърля. За него да крадеш, означава да си възвърнеш имуществото. Той не оспорва брака, не хвърля върху него обвинения и не иска — както в утопичните съчинения онова взаимно съгласие, онази тясна духовна връзка, които е невъзможно да се търсят навсякъде; той обладава със страст, чиито брънки се затягат непрестанно от чукчето на необходимостта. Днешните новатори пишат размазани, усукани и неясни теории или човеколюбиви романи; крадецът обаче е практик! Той е ясен като факт и логичен като юмручен удар. И какъв стил има!…

И още една забележка! Светът на проститутките, крадците, убийците, каторжниците и затворниците съставлява население от около шестдесет до осемдесет хиляди души мъже и жени. Този свят не може да бъде пренебрегнат в нашето описание на нравите, в литературното възпроизвеждане на общественото положение. Не е ли странно, че служителите в правосъдието, полицията и жандармерията са почти толкова на брой? Тази вражда между хората, които взаимно се търсят и избиват, представлява един извънредно драматичен дуел, обрисуван в нашето проучване. Той съществува при кражбата и при търговията с проститутки, така както го има в театъра, в полицията, в жандармерията и при духовенството. При тези шест случая човешката личност приема незаличим облик. Тя се проявява такава, каквато е. Белезите на духовния сан са незаличими, също както и белезите на военщината. Така е при другите, оказващи съпротива обществени съсловия, които са противоположности в цивилизацията. Тази странна, особена и своего рода жестока диагноза прави проститутката, крадеца, убиеца и освободения затворник така лесно различими, че за враговете им — полицейския доносчик и полицая — те са като дивеча за ловеца: те притежават държане, походка, цвят на лицето, поглед, цвят и мирис, с една дума — непогрешими особености. Оттам и отличното познаване на изкуството да се гримираш у знаменитостите на каторгата.