Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (92)

Обвиняемият проявява смелост

— Какво ще отговорите на това? — запита съдията.

— Тя е луда — отвърна Жак Колен.

— Ах, божичко, дори и да имах някакво съмнение, защото лицето му не е същото, този глас ми стига, той ми се бе заканил… О! Това е неговият поглед…

— Агентът от съдебната полиция и тази жена не са могли да се споразумеят, за да кажат за вас едно и също нещо, защото нито той, нито тя ви бяха виждали — обърна се следователят към Жак Колен. — Как ще обясните всичко това?

— Правосъдието е допускало и по-големи грешки от тази да приеме показанията на жена, разпознаваща един мъж по космите на гърдите му, и подозренията на един полицейски агент — отвърна Жак Колен. — По гласа, погледа и ръста у мен откриват прилика с някакъв голям престъпник, но това е съвсем неясно. Що се отнася до спомените, които биха могли да докажат съсъществуването на връзки между госпожата и моя двойник, от които тя не се черви… вие сам им се смяхте. В интерес на истината, която аз искам да установя за себе си повече от вас, желаете ли да запитате госпожа… Фоа…

— Поаре.

— Поре (извинете, аз съм испанец)… спомня ли си кои хора са живели в този… как нарекохте този дом?

— Семеен пансион — отговори госпожа Поаре.

— Не знам какво е това — каза Жак Колен.

— Това е дом, където се обядва и вечеря с абонамент.

— Точно така — възкликна Камюзо и кимна благосклонно към Жак Колен, толкова бе поразен от очевидната искреност, с която му даваше възможност да се добере до някакъв резултат. — Опитайте се да си спомните абонатите на пансиона, които са били там по време на арестуването на Жак Колен.

— Там бяха господин дьо Растиняк, доктор Бианшон, дядо Горио… госпожица Тайфер…

— Добре — прекъсна я съдията, който не бе престанал да наблюдава Жак Колен, чието лице остана безстрастно. — Е, а този дядо Горио?

— Той почина — каза госпожа Поаре.

— Господине — забеляза Жак Колен, — много пъти съм срещал в дома на Люсиен един господин дьо Растиняк, приятел на госпожа дьо Нюсенжан, мисля, и ако става дума за същия, той никога не ме е вземал за каторжника, с когото искат да ме смесят…

— Господин дьо Растиняк и доктор Бианшон имат и двамата такова обществено положение, че ако показанията им са във ваша полза, ще ми бъдат достатъчни, за да ви освободя. Кокар, пригответе призовки за тях! — нареди съдията.

За няколко минути формалностите около показанията на госпожа Поаре бяха приключени. Кокар й прочете протокола и тя го подписа; обвиняемият обаче отказа да го подпише, позовавайки се на незнанието си на процедурата на френското правосъдие.