Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (7)

Какво представляват проститутките

Жените, водили живота, така страстно отхвърлян от Естер, стават напълно безразлични към външността на мъжа. Те приличат на съвременния литературен критик и в някои отношения могат да бъдат сравнени с него, тъй като и той стига до дълбоко нехайство при оценките в изкуството: толкова съчинения е чел, толкова много са минали пред очите му, така е свикнал с написаните страници, издържал е на толкова развръзки, видял е толкова човешки драми и е писал толкова статии, без да каже какво точно мисли за тях, като често е извършвал предателство спрямо изкуството за сметка на приятелите или неприятелите си, че е стигнал до отвращение от всичко, но все пак продължава да дава преценките си. Трябва да стане чудо, за да напише такъв критик истинска творба, също както е нужно друго чудо, за да разцъфне в сърцето на куртизанката чиста и възвишена любов. Тонът и обноските на този свещеник, слязъл сякаш от картините на Зурбаран, се сториха така враждебни на нещастното момиче, за което външността нямаше голямо значение, че то се почувствува не толкова предмет на загриженост, колкото необходима участница в преднамерен план. Без да може да направи разлика между преструвката на личната заинтересованост и мирото на милосърдието — тъй като човек трябва да стои нащрек, за да открие фалшивата монета, дадена му от приятел, — тя се почувствува сякаш в ноктите на чудовищна и кръвожадна птица, връхлетяла върху й след дълго кръжене, и в ужаса си изрече изплашено:

— Мислех, че свещениците трябва да дават утеха, а вие ме убивате!

При този протест на невинността духовникът неволно трепна, замълча и преди да отговори, събра мислите си. В краткия миг на мълчание тези двама души, събрани по такъв странен начин, скришом се разглеждаха. Свещеникът разбра девойката, но тя не можа да го разбере. Навярно той се отказа от някакво свое намерение, което съдържаше заплаха за нещастната Естер, и се върна на първоначалната си мисъл.

— Ние сме лекари на душата — заяви той кротко, — знаем какво лекарство е нужно за страданието й.

— Много трябва да се прощава на бедността — отвърна Естер.

Тя сметна, че се е излъгала, смъкна се от леглото, коленичи в краката на този човек, целуна расото му с дълбоко умиление, вдигна към него пълни със сълзи очи и каза:

— Мислех, че съм направила вече много.

— Слушайте, дете мое, пагубната ви репутация е потопила в скръб семейството на Люсиен; страхуват се, и то с известно основание, да не го увлечете в разпуснатост и в безумия…

— Вярно, аз го заведох на бала, за да го заинтригувам…

— Вие сте много красива и той ще поиска да парадира с вас пред обществото, да ви показва с гордост, като че ли сте животно за показ. Де да прахосваше само парите си!… Но той ще прахоса и времето, и силите си; ще загуби интерес към хубавото бъдеще, което му се готви. Вместо един ден да стане богат и прочут посланик, от когото хората да се възхищават, той ще си остане любовникът на една пропаднала жена както толкова много покварени мъже, удавили способностите си в калта на Париж. А вие, след краткотрайното си възкачване към един издигнат свят, ще се върнете по-късно към първоначалния си живот, защото не притежавате силата, която дава доброто възпитание, за да устоите на порока и да помислите за бъдещето. Не бихте могли да скъсате с приятелките си, тъй както не сте скъсвали с хората, които тази сутрин ви изложиха в Операта. Разтревожени от любовта, която му вдъхвате, истинските приятели на Люсиен са ви проследили и всичко са научили. Те ме изпратиха ужасени при вас, за да видя какви са намеренията ви и да реша съдбата ви; но макар че са доста влиятелни и могат да очистят пътя на младежа от препречилия се камък, те са състрадателни. Знайте, дъще моя, че оня, който е обичан от Люсиен, има право на уважение, тъй както истинският християнин обожава калта, където по някаква случайност е блеснала божествената искра. Дошъл съм да изпълня дълга си като пратеник на едно добро дело; ако обаче ви бях намерил съвсем покварена, нахална и хитра, напълно извратена и глуха за гласа на разкаянието, щях да ви изоставя на техния гняв. Ето ви документа за онази гражданска и политическа свобода, която се получава така трудно и основателно се забавя от полицията в интерес на самото общество: чух ви с каква пламенност на истински разкаял се човек желаете да го получите — добави духовникът и извади от джоба си някакъв лист, приличен на документ. — Вчера са ви видели, а това писмо е с днешна дата: виждате колко са силни хората, които се интересуват от Люсиен.

При вида на документа конвулсивно треперене, причинено от неочакваното щастие, разтърси така непринудено Естер, че на устните й се появи застинала усмивка, като у лудите. Свещеникът спря да говори, погледна това младо същество, за да види дали, като е лишено от страшната сила, която покварените извличат от самата поквара, и се е възвърнало към крехката и неустойчива първична човешка природа, ще може да устои на толкова вълнения. Като измамна куртизанка, Естер би могла да изиграе една комедия, но след като си бе възвърнала невинността и се показваше каквато е, тя можеше да умре, тъй както оперираният слепец може, пак да загуби зрението си, ако бъде изложен на ярка светлина. В този момент духовникът прозря до дъно човешката природа, но запази страшното си непроницаемо спокойствие — сякаш бе студена, бяла, стигаща до небето планина, сурова, с гранитни склонове и все пак благотворна. Проститутките са същества по начало непостоянни, без причина преминават от най-тъпа недоверчивост към пълно доверие. В това отношение те стоят по-долу и от животните. Крайни във всичко — в радостта, отчаянието, вярата в бога или неверието, те почти всички биха стигнали до лудницата, ако смъртността, която е голяма сред тях, не ги косеше и ако щастливата случайност не извличаше една или друга измежду тях над тинята, в която живеят. За да се проникне до дъното на мизерията в ужасния им живот и да се прецени докъде могат да стигнат тези същества в безумието си, би трябвало да се види възхитителният и буен екстаз на Ла Торпий на колене пред свещеника. Нещастното момиче разглеждаше освободителния документ с изражение, пропуснато от Данте и надминаващо въображението му в неговия Ад. Със сълзите настъпи, и реакцията. Естер се изправи, обви ръце около шията на този човек, склони глава на гърдите му, обля ги със сълзите си, целуна грубия плат, който покриваше това желязно сърце, сякаш искаше да проникне вътре в него. После улови ръцете му и ги обсипа с целувки; в свещения изблик на признателността си бе по котешки гальовна, нарече го с най-мили имена; заедно със сладките думи повтори хиляди пъти с най-различни интонации: „Дайте ми го!“; тя така бързо го обгърна с нежността си и го очарова с погледите си, че го обезоръжи; най-сетне успя да приспи гнева му. Свещеникът разбра как тя е получила прозвището си; разбра колко е трудно да се устои на чара й, отгатна в миг защо я обича Люсиен и какво е съблазнило поета в него. Подобна страст крие, между другите си прелести, стръв, остра като копие, привличаща преди всичко възвишената душа на артиста. Необясними за тълпата, такива чувства се обясняват напълно с жаждата за идеална красота, с каквато се отличават творческите натури. Не напомня ли това донякъде ангелите, на които е възложено да изведат грешниците към доброто? Каква съблазън да внесеш хармония между нравствената и физическата красота! Каква гордост, ако успееш! Какво прекрасно дело, в което работиш единствено с любовта! Подобни връзки, прославени между другото чрез примера на хора като Аристотел, Сократ, Платон, Алкивиад, Цетегус и Помпей и считани за чудовищни от простаците, се пораждат от чувството, подтикнало Луи XIV да построи Версай и тласкащо мъжете към всякакви разорителни начинания, като например да превърнеш миазмите на едно блато в куп благоухания, заобиколени от изворни води, да изградиш езеро на някакъв хълм, както направи принц дьо Конти в Ноантел, или гледки от Швейцария в Касан, като финансиста Бержьоре. С една дума, това означава нахлуване на изкуството в областта на нравствеността.

Засрамен, че се е поддал на тази нежност, свещеникът отблъсна рязко от себе си Естер, която седна също така засрамена, защото той й каза: „Вие сте си останали куртизанка.“ После хладнокръвно сложи документа отново в пояса си. Като дете, което има едно-единствено желание, Естер не откъсваше поглед от онова място в пояса, където остана документът.