Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Престъплението очи в очи с правосъдието

— Навярно мислите, че имам основание да действувам така — продължи Жак Колен, обгръщайки двамата съдебни служители с подигравателен поглед. — Навярно ви затруднявам невероятно много, защото, ако си остана испански свещеник, можете да ме изпратите по етапен ред до Байон на границата, а там испанските щикове ще ви отърват от мене!

Двамата магистрати стояха безмълвни и безстрастни.

— Господин графе — продължи каторжникът, — причините, които ме карат да действувам така, са още по-сериозни от горните, макар че те дяволски ме засягат; мога обаче да ги кажа само на вас… Ако се страхувате…

— Да се страхувам ли? От кого? И за какво? — запита граф дьо Гранвил.

Държането, изражението на лицето, движението, погледът и цялата му външност превръщаха в този миг главния прокурор в жив образ на съдебния служител, длъжен да даде най-величав пример на гражданска доблест. В това мигновение той застана на равнището на старите магистрати от предишния парламент, от времето на гражданските войни, когато председателите на съда са попадали лице с лице със смъртта и са оставали неподвижни като мраморните статуи, издигнати в тяхна чест.

— Да останете сам с един избягал каторжник.

— Оставете ни сами, господин Камюзо — каза живо главният прокурор.

Щях да ви предложа да ми вържат краката и ръцете — продължи студено Жак Колен, обгръщайки двамата магистрати със страхотен поглед.

Той помълча и продължи изтежко:

— Господин графе, досега само ви уважавах, от този миг ви се възхищавам…

— Значи, се мислите за опасен? — запита прокурорът с най-презрително изражение.

— Да се мисля за опасен ли? — каза каторжникът. — В какъв смисъл? Аз съм опасен и го знам.

Жак Колен дръпна един стол и седна с непринудеността на човек, който знае, че е на равнището на противника си в конференция, където разговорът се води между равни сили.

В този момент господин Камюзо, който вече бе на прага и се канеше да затвори вратата, се върна, отиде до господин дьо Гранвил и му предаде два листа, сгънати на две.

— Я вижте — каза следователят на главния прокурор, като му показа единия лист.

— Извикайте господин Голт — нареди граф дьо Гранвил, щом прочете името на камериерката на госпожа дьо Мофриньоз, която той познаваше.

Директорът на „Консиержри“ влезе.

— Опишете ми жената, която е идвала да види арестувания — каза на ухото му главния прокурор.

— Ниска, пълна, набита — отговори той.

— Жената, за която е издаден пропускът, е висока и тънка — каза господин дьо Гранвил. — А възрастта й?

— Шестдесетгодишна.

— За мен ли става дума, господа? — каза Жак Колен. После добави добродушно: — Хайде! Недейте търси. Това лице беше леля ми — истинска леля, — стара жена. По-добре да ви спестя затрудненията. Леля ми ще намерите само ако аз пожелая това… Но ако тъпчем все така на едно място, никога няма да напреднем.

— Господин абатът не говори вече френски като испанец — забеляза Голт, — той престана да мънка.

— Защото нещата и без това са достатъчно объркани, драги господин Голт! — отговори Жак Колен с горчива усмивка, обръщайки се към директора с името му.

Господин Голт се втурна към главния прокурор и му каза на ухото:

— Пазете се, господин графе, този човек е бесен!

Господин дьо Гранвил погледна бавно Жак Колен, стори му се, че той е спокоен; скоро обаче видя, че това, което му казваше директорът, е вярно. Измамното му държане криеше хладнокръвното и страшно нервно раздразнение на дивака. Очите на Жак Колен таяха вулканично изригване, юмруците му бяха свити. Приличаше наистина на тигър, готвещ се да скочи върху плячката си.

— Оставете ни — повтори сериозно главният прокурор, обръщайки се към директора на „Консиержри“ и следователя.

— Добре направихте, че отпратихте убиеца на Люсиен!… — каза Жак Колен, без да го е грижа чува ли го, или не Камюзо. — Вече едва се сдържах да не го удуша…

Господин дьо Гранвил изтръпна. Той никога не бе виждал толкова кръв в очите на човек с толкова бледни бузи, така изпотено чело и така напрегнати мускули.

— Каква полза бихте имали от това убийство? — каза спокойно главният прокурор на престъпника.

— Вие ежедневно раздавате или вярвате, че раздавате възмездие на обществото, господине, а ме питате какъв е смисълът на отмъщението!… Значи, никога не сте почувствували във вените си как жаждата за мъст приижда на талази… Не знаете ли, че този идиот следователят го уби! Защото и вие обичахте моя Люсиен, а и той ви обичаше! Познавам ви отлично, господине. Вечер, когато се прибереше, скъпото момче ми разказваше всичко; аз го молех да си легне, както добрата прислужница слага детето в леглото, и го карах всичко да ми разкаже… И той ми доверяваше всичко, дори и най-малките вълнения… Ах, никога добра майка не е обичала така нежно единствения си син, както аз обичах този антел. Да знаехте само! Доброто кълнеше в сърцето му, както цветята никнат на полето. Беше обаче слабохарактерен, това му беше единственият недостатък, слаб като силно опъната струна на лира… Това са най-хубавите характери, тяхната слабост е изтъкана само от нежност, възторг, способност за развитие в лъчите на изкуството, любовта, красотата, създадена от бога в хиляди форми!… Люсиен е трябвало да се роди жена. Ах! Защо не казах на грубиянина, който излезе преди малко… Ах! Господине, като обвиняем, доведен пред съдията-следовател, аз направих онова, което бог би сторил, за да спаси сина си, и за тази цел той би се явил дори и пред Пилат.