Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (73)

Внушение

„Да остана верен на съвестта си и да услужа и на двете знатни дами, това е връх на ловкостта“ — мислеше си той.

— Я! И вие ли сте тук, господин главен прокурор? — каза Камюзо на глас. — Медали ли търсите?

— Това е страст на почти всички „правораздавачи“ — отвърна на смях граф дьо Гранвил, — заради обратната страна на медала.

След като постоя още малко в магазинчето, сякаш го доразглеждаше, той тръгна с Камюзо по кея, без съдията да се досети, че това не е случайна среща, а нещо друго.

— Тази сутрин ще разпитвате господин дьо Рюбампре — каза главният прокурор. — Горкото момче, симпатичен ми беше…

— Много улики има срещу него — отвърна Камюзо.

— Да, видях материалите в полицията; те обаче се дължат отчасти на един агент, който не е на служба в полицията, прословутия Корантен, човек, който е станал причина да се отреже главата на по-голям брой невинни, отколкото виновни сте изпратили вие на ешафода… Но този чудак не е в обсега на нашата дейност. Без да искам да влияя на съвестта на следовател като вас, не мога да не ви кажа, че ако успеете да дойдете до убеждението, че Люсиен не е знаел нищо за завещанието на онова момиче, ще излезе, че не е бил заинтересован от смъртта му, защото е давало страшно много пари!…

— Ние знаем със сигурност, че той е отсъствувал, когато Естер се е отровила — каза Камюзо. — Той е изчакал във Фонтенбло минаването на госпожица дьо Гранлийо и на херцогиня дьо Льононкур.

— О — продължи главният прокурор, — той хранел такива надежди за женитбата си с госпожица дьо Гранлийо (знам го от самата херцогиня дьо Гранлийо), че не е възможно да се предполага един толкова умен младеж да провали всичко с някакво безполезно престъпление.

— Да — допълни Камюзо, — особено ако тази Естер му е давала всичко, което е спечелвала…

— Дервил и Нюсенжан твърдят, че тя е умряла, без да знае за наследството, което от доста време била получила — добави главният прокурор.

— Какво смятате тогава? — запита Камюзо. — Защото тук все пак има нещо.

— Мисля, че има престъпление, извършено от слугите — каза главният прокурор.

— За жалост точно в привичките на Жак Колен (защото испанският духовник е сигурно този избягал каторжник) е да вземе седемстотин и петдесетте хиляди франка от продажбата на рентата с три на сто лихва, подарена от Нюсенжан — забеляза Камюзо.

— Вие ще прецените всичко, драги Камюзо, но бъдете предпазлив. Абат Карлос Ерера е член на дипломатическото тяло… но постът, който заема един посланик, не би могъл да го запази, ако е извършил престъпление. Дали това е абат Карлос Ерера, или не — ето най-важния въпрос…

Господин дьо Гранвил поздрави и си тръгна като човек, който не чака отговор.

„Значи, и той иска Люсиен да бъде спасен!“ — помисли Камюзо и зави по кея Люнет, докато главният прокурор влизаше в Съдебната палата през двора Арле.