Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Двамата арестувани

В този момент двете рано излезли затворнически коли превозваха по изключение поотделно само двама обвиняеми от затвора „Ла Форс“ в „Консиержри“.

Девет десети от читателите и девет десети от последната десета сигурно не познават съществените отлики между думите подследствен, подсъдим, обвиняем, задържан, затвор за арестувани, затвор за осъдени. Ето защо по всяка вероятност всички ще останат учудени, като разберат, че става дума за нашето наказателно право, на което след малко ще бъде направено ясно и сбито изложение не само за да научат нещо, но и за да стане по-ясна развръзката на нашето повествование. Впрочем любопитството ще бъде и без това доста възбудено, като стане ясно, че в първата затворническа кола се намираше Жак Колен, а във втората — Люсиен, който за няколко часа слезе от обществените висини в мрака на тъмницата. Поведението на двамата съучастници бе показателно. Люсиен дьо Рюбампре се криеше от погледите, които минувачите хвърляха към решетката на зловещата и съдбоносна кола, докато тя се спускаше от улица Сент-Антоан към кейовете, по улица Мартроа, през аркадата Сен-Жан, под която тогава се минаваше, за да се пресече площадът пред кметството. Днес тази аркада е вход за жилището на префекта на департамента Сена в просторната сграда на общината. Дръзкият каторжник обаче бе залепил лице до решетката на своята кола между съдебния служител и полицая, които разговаряха, тъй като бяха сигурни в кошницата за салата.

Юлските дни на 1830 година с разразилата се страхотна буря така заглушиха събитията, станали преди това, интересът към политиката погълна дотолкова Франция през шестте последни месеца, че днес никой не си спомня, или едва си опомня, за онези лични, съдебни и финансови катастрофи (колкото и необикновени да са били те), които съставляват ежегодната храна за любопитството на парижаните и които не липсваха през шестте първи месеца на тази година. Необходимо е следователно да се отбележи колко много бе развълнуван Париж, макар и за кратко, от новината за арестуването на някакъв испански свещеник в дома на една куртизанка, както и за арестуването на елегантния Люсиен дьо Рюбампре, годеник на госпожица дьо Гранлийо, задържан на шосето за Италия, в село Грез, и двамата със свещеника обвинени в преднамерено убийство, от което можели да спечелят седем милиона; защото скандалът от този процес надмина за няколко дена необикновения интерес към последните избори при Шарл X.

Това наказателно дело се дължеше отчасти най-напред на тъжбата, подадена от барон дьо Нюсенжан; после Люсиен, чието назначаване за частен секретар на първия министър предстоеше, занимаваше най-висшите кръгове на парижкото общество. В парижките салони не един младеж си спомни, че е завиждал на Люсиен, когато на него именно се бе спряло вниманието на хубавата херцогиня дьо Мофриньоз, а всички жени знаеха, че по онова време от него се интересуваше госпожа дьо Серизи, съпруга на един от първите държавни мъже. Накрая, красотата на жертвата беше широко известна в различните светове; съставляващи парижкото общество; в светските среди, във финансовите кръгове, в света на куртизанките, сред младежите, в литературните среди. Ето защо от два дни Париж говореше за арестуването на тези двама души. Следователят, господин Камюзо, на когото бе поверено това дело, видя в него възможност да напредне; за да процедира с цялата възможна бързина, той бе наредил, щом доведат Люсиен дьо Рюбампре от Фонтенбло, двамата подследствени да бъдат преведени от „Ла Форс“ в „Консиержри“. А тъй като абат Карлос и Люсиен бяха прекарали, първият — само дванадесет часа, а вторият — само половината на нощта в „Ла Форс“, излишно ще бъде да описваме този затвор, който оттогава е напълно преустроен; колкото до особеностите, свързани с постъпването в него, все едно би било да повтаряме това, което щеше да стане в „Консиержри“.