Азѝ в ролята на дунавския селянин[1]
— Няма какво да въртите очи като умираща коза, както казва и госпожа херцогинята — извика ужасната Азѝ, разтърсвайки графинята за ръката. — Ако искате да го спасите, няма и минутка за губене. Той е невинен, кълна се в костите на майка ми!
— О, да, нали?… — възкликна графинята и погледна благо отвратителното женище.
— Само че — продължи Азѝ, — ако господин Камюзо го разпита лошо, с две изречения може да го направи виновен; а ако имате власт да ви се отворят вратите на „Консиержри“ и да поговорите с него, тръгвайте веднага и му предайте това листче… Гарантирам ви, че утре той ще бъде на свобода… Измъкнете го от затвора, защото вие го изпратихте там.
— Аз ли!…
— Да, вие!… Вие, светските жени, дори и когато притежавате милиони, все сте без стотинка. Когато си позволявах разкоша да се любя с младежи, джобовете им бяха пълни със злато! Забавляваше ме тяхната радост. Толкова е приятно да си любовница и майка! А вие оставяте мъжете, които обичате, да пукнат от глад, без да ви е грижа за положението им. Виж, Естер не говореше много, тя погуби душата и тялото си, но даде милиона, който искаха от нея, и това му създаде положението, в което е…
— Горкото момиче! Така, значи, е постъпила! Обичам я… — каза Леонтин.
— О, сега вече… — отвърна Азѝ с ледена ирония.
— Тя беше много красива, но сега, ангелчето ми, ти си още по-красива… а и женитбата на Люсиен с Клотилд е развалена, така че нищо не може да ги събере — каза тихичко херцогинята на Леонтин.
Въздействието от това разсъждение и преценка върху графинята бе такова, че страданието й секна; тя поглади с ръце челото си, лицето си и се подмлади.
— Хайде, миличка, пораздвижи се и бързичко!… — каза Азѝ, която видя как тя се преобрази и отгатна причината.
— Преди всичко трябва да се попречи на господин Камюзо да разпита Люсиен — забеляза госпожа дьо Мофриньоз, — можеш да му напишеш два реда, които ще изпратим в Съдебната палата с твоя камериер, Леонтин.
— Тогава да идем в къщи — каза госпожа дьо Серизи.
А ето какво ставаше в Палатата, докато покровителките на Люсиен се подчиняваха на нарежданията, написани от Жак Колен.
