Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

„Плъхчето“ попада в капан

Пет дни след изчезването на богатия чужденец госпожа дю Вал-Нобл седеше в девет часа сутринта до леглото на Естер; тя плачеше, защото чувствуваше, че е застанала на един от склоновете, водещи към сиромашията.

— Да имах поне сто луидора рента! С тези пари, миличка, човек може да се оттегли в някое градче и там да се ожени…

— Мога да ти ги спечеля — каза Естер.

— Как? — провикна се госпожа дю Вал-Нобл.

— О, много просто. Слушай: ти ще поискаш да се самоубиеш, но хубаво да изиграеш тази комедия; ще повикаш при себе си Азѝ и ще й предложиш десет хиляди франка срещу две черни мъниста от много тънко стъкло, в които има отрова, която убива веднага; ще ми ги донесеш и аз ще ти дам петдесет хиляди франка…

— А защо ти сама не й ги поискаш? — запита госпожа дю Вал-Нобл.

— Азѝ няма да ми ги продаде.

— Да не са за тебе?… — запита госпожа дю Вал-Нобл.

— Може би…

— За теб! Ти, която живееш сред радост и разкош в своя собствена къща и си в навечерието на празненство, за което ще говорят години наред. Която струваш на Нюсенжан двадесет хиляди франка… Казват, че през февруари ще ядем ягоди, грозде, аспержи… пъпеши… В жилището щяло да има цветя за хиляда екю.

— Какво говориш? Само по стълбата има рози за хиляда екю.

— Разправят, че тоалетът ти струвал десет хиляди франка?

— Да, роклята ми е от брюкселска дантела и Делфин, жена му, е побесняла. Искам да бъда като булка.

— Къде са десетте хиляди франка? — запита госпожа дю Вал-Нобл.

— Това са всичките ми пари — каза Естер, усмихвайки се. — Отвори тоалетната ми масичка, те са под хартийките за къдрене на коси.

— Човек, който говори за смърт, не се самоубива — каза госпожа дю Вал-Нобл. — Ако пък е за…

— Престъпление ли? Остави, моля ти се! — довърши Естер мисълта на приятелката си, която се поколеба. — Можеш да бъдеш спокойна, не искам никого да убивам. Имах една приятелка, една много щастлива жена, тя почина, ще я последвам… това е всичко.

— Колко си глупава!…

— Какво искаш, така си бяхме обещали…

— Остави тази полица други да я протестират — каза приятелката усмихнато.

— Прави каквото ти казвам и си върви. Чувам, че идва някаква кола, това е Нюсенжан, един човек, който ще полудее от щастие! Той ме люби… Защо не обичаме онези, които ни любят, те правят всичко, за да ни харесат…

— А, виж, това е историята за херингата, най-голямата интригантка от всички риби.

— Защо?

— Никой никога не е разбрал защо.

— Хайде, върви си, сърничке моя! Трябва да поискам твоите петдесет хиляди франка.

— Довиждане…

От три дни държането на Естер с барона се бе коренно променило. Маймуната бе станала котка, а котката ставаше жена. Естер изсипваше над този старец цели съкровища от обич, тя бе очарователна. Лишени от хитрост и острота, пълни с нежни намеци, думите й убеждаваха тромавия банкер, тя го наричаше Фриц, а той вярваше, че е обичан.

— Горкичкият ми Фриц; аз много те изпитвах — каза му тя, — измъчих те и ти бе чуден с търпението си, ти ме обичаш и аз ще те възнаградя за любовта ти. Сега вече ми харесваш, не знам как стана това, но бих те предпочела пред някой младеж. Може би това се дължи на опита. В края на краищата човек разбира, че любовната наслада обогатява душата и че да си обичан заради нея или заради парите, е еднакво ласкателно… Освен това младите мъже са прекалено големи егоисти, те мислят повече за себе си, а не за нас; а ти, ти мислиш само за мен. Аз съм целият ти живот. Затова не искам вече нищо да ми даваш, искам да ти докажа колко съм безкористна…

Ас не сам фи тал ништо — отвърна очарован баронът, — мисля та фи там утре дритесет хиляти франка рента тофа е моят сфатпен потарък…

Естер целуна така мило Нюсенжан, че той пребледня, без да е вземал хапчета.

— О — каза тя, — да не мислите, че съм такава заради вашите тридесет хиляди франка, то е, защото сега… те обичам, дебелички ми Фредерик…

Ах, боже мой! Сашто ме испитфахте… ас штях та пъта толкофа штаслиф прети три месеца…

— Рентата с три или с пет на сто е, сърничке моя? — запита Естер, като ровеше в косите на Нюсенжан и ги подреждаше, както й хрумне.

Сас три… аз имах зумите

И така баронът носеше тази сутрин документ, че рентата е вписана в регистъра на държавното съкровище; той бе дошъл да обядва с милото си момиченце и да получи нарежданията му за утре — прочутата събота, големия ден!

Фиште, малка моя шеничке, моя етинстфена шеничка — каза радостно байкерът със светнало от щастие лице, — ето с какфо ште плаштате фашите томашни разхоти, докато сте жифа

Без никак да се вълнува, Естер взе документа, сгъна го и го сложи в тоалетната си масичка.

— Сега си вече много доволен, ти, чудовище в света на неправдите, задето приемам нещо от теб — каза тя и потупа Нюсенжан по бузата. — Вече не мога да ти казвам истината в очите, защото деля с теб плодовете от така наречените ти дела… Това, моето момче, не е подарък, това е възстановяване… Хайде, не ме гледай, като че ли си на Борсата, знаеш, че те обичам…

Хупафата ми Ездер, моя анкел на люпофта, не ми кофорете фече така… Злушайте… фсе етно би ми било целият сфят та ме фсеме са лут, само фаф фашите очи та съм почтен чофек… И стафам фсе пофече почтен — каза банкерът.

— Такъв е и моят план — отговори Естер. — Затова няма вече да ти казвам нищо, което да те огорчава, мое миличко слонче, защото си станал невинен като дете… Ах ти, тлъсти престъпнико, ти никога не си бил невинен, и трябваше наистина невинността от момента на раждането ти да излезе най-после на повърхността; но тя е била заровена тъй дълбоко, че се показа чак след шейсет и третата си година… И то измъкната с куките на любовта. Случва се такова нещо при престарелите мъже… Затова те и обикнах, ти си млад, много си млад… Само аз ще познавам тоя нов Фредерик… единствена аз… защото ти и на петнадесет години си бил банкер… В училище сигурно си давал на другарите си стъклени топчета при условие за едно да ти върнат две… (Той се смееше и като видя това, тя скочи на коленете му.) Добре! Прави каквото искаш… О, боже мой! Граби хората… Карай и аз ще ти помогна. Хората не заслужават да ги обичаш. Наполеон ги е избивал като мухи. Какво от това на тебе ли ще плащат французите или на държавата данъци?… Човек не се люби с бюджета и бога ми… слушай, аз размислих, ти си прав… стрижи тези овце, то си е писано в Евангелието, според Беранже… Целунете вашата Ездер… Ах! Я кажи, нали ще дадеш на бедната Вал-Нобл всичките мебели от жилището на улица Тетбу? Освен това утре ще й предложиш петдесет хиляди франка… виждаш ли, котачето ми, това ще те представи добре. Ти уби Фалекс, хората започват да крещят подире ти… Такава щедрост ще изглежда вавилоновска и всички жени ще заговорят за теб, о!… Ти единствен в цял Париж ще си великодушен, благороден, а светът е направен така, че Фалекс ще бъде забравен. В края на краищата това ще бъдат пари, вложени, за да те уважават…

Ти си прафа, анкелчето ми, ти поснафаш зфета — отговори той, ти ште батеш мой сафетник…

— Виждаш ли как мисля за сделките на моя мъж, за уважението към него, за честта му… — продължи тя. — Хайде върви, върви ми донеси петдесет хиляди франка…

Тя искаше да се отърве от господин Нюсенжан, за да повика един борсов агент и още същата вечер да продаде на Борсата рентата си.

А сашто фетнага?… — запита той.

— Божичко, котенцето ми, нали трябва да ги поднесеш в кутийка, подплатена със сатен, и да сложиш вътре едно ветрило. Ще й кажеш: „Ето, госпожо, това ветрело, което, надявам се, ще ви направи удоволствие…“ Хората те мислят за някакъв Тюркаре, а ти ще се представиш като Божон!

Прекразно! Прекразно! — извика Нюсенжан. — Сека ште стана и озтроумен!… Та, ас ште пофторя фаште туми…

Когато най-после Естер седна, уморена от усилията, които правеше, за да играе ролята си, при нея влезе Йороп.

— Госпожо — каза тя, — дошъл е един човек от кея Малаке, пратил го е Селестен, камериерът на господин Люсиен…

— Да влезе!… Не, аз ще отида в преддверието.

— Той носи писмо от Селестен за госпожата.

Естер се втурна в преддверието, погледна към пратеника и видя един човек за поръчки в пълния смисъл на думата.

— Кажи му да слезе — каза тя със слаб глас след прочитането на писмото и се отпусна на един стол.

После добави на ухото на Йороп:

— Люсиен иска да се самоубие… Покажи му и писмото.

Карлос Ерера, който продължаваше да се облича като търговски пътник, слезе веднага; намирайки в преддверието чужд човек, погледът му начаса се насочи към него.

— Ти ми каза, че нямало никой — каза той на ухото на Йороп.

От прекалена предпазливост той веднага мина в салона, но преди това успя да разгледа хубаво пратеника. Тромп-ла-Мор не знаеше, че от известно време прочутият началник на службата за обществена безопасност, който някога го бе арестувал в дома Воке, имаше съперник, когото сочеха като възможен негов заместник. Той именно бе изпратен тук.

— Вие сте прав — каза мнимият човек за поръчки на Контансон, който го чакаше на улицата. — Човекът, когото ми описахте, е в тази къща; той обаче не е испанец и главата си залагам, ако под това расо не се крие наш дивеч.

— Той е толкова свещеник, колкото и испанец — отвърна Контансон.

— Сигурен съм — отвърна агентът от бригадата за обществена безопасност.

— Ох! Да можехме да излезем прави!… — каза Контансон.

Наистина Люсиен не се бе обаждал два дни и те се бяха възползували от неговото отсъствие, за да поставят тази клопка; но той дойде при Естер още същата вечер и безпокойството й се разсея.