Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Печалби и загуби

Поя се мноко — каза той, прибирайки се в къщи, — че напрафих колема глупост… О, ние ште си фасфърнем парите…

Жалко, че коспотин барон се афиширал — отговори добрият германец, който се интересуваше само от външната страна на нещата.

Та, моята официална липофница трепфа та бъте тостойна са мен — забеляза този финансов Луи XIV.

Уверен, че ще притежава рано или късно Естер, баронът отново стана предишният голям финансист. Той пое така здраво ръководството на делата си, че когато на следния ден го намери в шест часа в кабинета да проверява ценни книжа, касиерът му потри радостно ръце.

Нема какфо, коспотин паронът напрафил зпезтяване брез позлетната ношт — забеляза той с типична немска усмивка: едновременно хитра и глупава.

Ако богаташите като барон дьо Нюсенжан имат повече възможности от другите хора да пръскат парите си дори и когато се отдават на безумства, възможностите да ги печелят са също повече. Макар че финансовата политика на банкерската къща „Нюсенжан“ е изложена другаде, не ще е излишно да отбележим, че такива огромни богатства не се печелят, изграждат, увеличават и запазват във времена като нашите на търговски, политически и индустриални революции без страхотни загуби на капитали или, ако щете, без налози върху състоянието на отделни лица. В общото земно хранилище се влагат много малко нови ценности. Всяка нова придобивка представлява ново неравенство в общото разпределение на благата. Държавата връща това, което е взела; но вземе ли нещо банката „Нюсенжан“, то си остава нейно. Този Жарнаков удар се изплъзва от обсега на законите поради причината, която щеше да превърне Фридрих II в човек като Жак Колен, тоест в престъпник, ако вместо да печели земи чрез сражения, се бе заловил с контрабанда или с търговия на недвижими имоти. Да принуждаваш европейските страни да сключват заеми с двадесет или десет на сто лихва, да си изкарваш тези двадесет или десет процента от капиталите на гражданите, да глобяваш на едро индустриалците, като изземваш суровините, да подаваш на създателя на някое предприятие въже, за да го държиш над водата, докато си присвоиш задъхващото се негово предприятие, с една дума, всички подобни битки за печалби съставляват върховната политическа линия на парите. Разбира се, за банкера, както и за търговеца, има рискове; но има толкова малко хора в състояние да започнат такива битки, че овцете нямат никакво отношение към тях. Тези големи неща се вършат между овчарите. Затова, тъй като екзекутираните (термин, употребяван в борсовия жаргон) са виновни, че са пожелали да имат големи печалби, обикновено никой не съчувствува на бедите, причинени от комбинациите на хора като Нюсенжан. Един спекулант си бил пръснал черепа, някакъв борсов агент забягнал, някой си нотариус отвлякъл парите на сто семейства (което е по-лошо, отколкото да убиеш човек), един банкер фалирал — всички тези катастрофи се забравят в Париж за няколко месеца и скоро остават под вълните на бурния живот в големия град.

Безчислените богатства на хора като Жак Кьор, Медичите, Анго от Диеп, Офреди от Ла Рошел, Фюгер, Тиеполо, Корнер някога са били добити честно благодарете на привилегии, дължащи се на незнание на източниците на всички ценни стоки; днес обаче географските познания така са проникнали в масите, конкуренцията така е ограничила печалбите, че всеки случай на бързо забогатяване е плод или на случайността, или на някакво откритие, или пък е кражба. Покварена от скандални примери, дребната търговия отвърна — особено от десет години насам — на вероломството в разбиранията на едрата търговия с отвратителни посегателства върху суровините. Там, където се прилага химията, вече не се пие вино, така че винената индустрия е в упадък. За да избягнат данъците, продават фалшифицирана сол. Съдилищата са в ужас от общата непочтеност. Френската търговия се излага пред целия свят, а и Англия също се деморализира. У нас злото идва от политическите закони. Хартата обяви царството на парите и оттогава преуспяването стана върховна повеля на една загубила вярата си епоха. Затова, независимо от зашеметяващите печалби и от благовидните им основания, покварата в горните обществени слоеве е безкрайно по-отвратителна, отколкото недостойната и едва ли не индивидуална поквара в низшите слоеве, отделни подробности от която внасят комизъм (дори да приемем, че той ни възмущава) в нашия разказ. Правителството, което се страхува от всяка новаторска мисъл, е изхвърлило от театъра елементите на съвременния комизъм. По-нелиберална от Луи XIV, буржоазията трепери, ако види, че се представя „Сватбата на Фигаро“, забранява да се играе (заради политическата му страна) „Тартюф“ и естествено не би разрешила и представянето на „Тюркаре“, защото Тюркаре е станал всесилен. А щом е така, комедията се превръща в повествование и търговската книга — в не толкова скорострелно, но по-сигурно оръжие на поетите.

През описваната сутрин, сред шетнята около уговорени срещи, издаване на нареждания, няколкоминутни заседания, превръщащи кабинета на Нюсенжан в нещо като чакалня на гара, един от борсовите му агенти му съобщи за изчезването на един от членовете на акционерното дружество, който бе измежду най-богатите и най-способните, Жак Фалекс, брат на Мартен Фалекс и приемник на Жюл Демаре. Жак Фалекс бе официален борсов агент на банковата къща „Нюсенжан“. Хладнокръвно, сякаш бе ставало дума да се заколи някаква овца за Великден, баронът се бе заклел заедно с дю Тийе и братята Келер да разори този човек.

—_Той не моша та истърши_ — забеляза спокойно Нюсенжан.

Жак Фалекс бе направил огромни услуги при спекулирането с ценни книжа. Той бе спасил положението чрез умели ходове при една криза преди няколко месеца. Но да чакаш признателност „от «рисовете»“ не е ли все едно да искаш да разчувствуваш зиме украинските вълци?

— Горкият човек — отвърна агентът, — той дотолкова не се е надявал на такъв завършек, че бе мебелирал една малка къщичка за любовницата си на улица Сен-Жорж. Изхарчи сто и петдесет хиляди франка за мебели и картини. Толкова много обичаше госпожа дю Вал-Нобл!… А сега тази жена трябва да напусне всичко това… Нищо не е платено.

„Топре! Топре — рече си Нюсенжан, — ето злучай та попрафим моите сакупи от таси ношт…“

Ништо ли не е блатил? — запита той борсовия агент.

— Е — отвърна агентът, — съществува ли такъв невъзпитан доставчик, който да не открие кредит на Жак Фалекс? Изглежда, че избата е пълна с чудни напитки. В скоби казано, къщата се продава, той се канеше да я купи. Договорът е на негово име! Каква глупост! Сребърна посуда, мебели, вина, кола и коне — всичко ще отиде в ръцете на простолюдието, а какво ще получат заемодавците?

Елате удре — каза Нюсенжан, — ас ще сам расглетал всичко тофа и ако не обяфят фалит и не уретят нештата по приятелски, ште фи натофаря та татете расумна цена са таси мепел, като поемете и токофора…

— Това може отлично да се уреди — отвърна агентът. — Вървете тази сутрин там, ще намерите един от съдружниците на Фалекс с доставчиците, които вероятно ще искат да получат предимство; само че фактурите им са у госпожа дю Вал-Нобл, издадени са на името на Фалекс.

Барон дьо Нюсенжан изпрати един от служителите си при нотариуса; Жак Фалекс му бе говорил за тази къща, която струваше най-много шестдесет хиляди франка, и той пожела да стане веднага неин собственик, за да може да се разпорежда с наемите.

Касиерът (той бе почтен човек!) дойде да разбере губи ли шефът му нещо от фалита на Фалекс.

Напротиф, траги ми Волфганг, ас ште зпечеля зто хиляди франка!

— Ах! А как?

Как? Ште имам малка кашта, която тоси нештасник Фалекс потготвял за своята люпофница. Ште там петесет хиляди франка на кретиторите и ште получа фсишко; нотариусат Карто ште получи од мен нарештания са каштата, саштото собственикът е притезнен… Ас снаял тофа, но малко бил сакупил умаЗкоро мойта пошествена Ездер ште шифее фаф малак тфорец Фалекс ме сафете там: прелест и сафсем ефтина… Точно като са мен.

Фалитът на Фалекс принуди барона да отиде на Борсата; невъзможно му бе обаче да излезе от улица Сен-Лазар, без да мине по улица Тетбу; той страдаше вече, че няколко часа не е виждал Естер, щеше му се да я има постоянно при себе си. Печалбата, която разчиташе да получи от тленните останки на агента си, превръщаше загубата от четиристотин хиляди франка в нещо съвсем поносимо. Възхитен от мисълта да съобщи на анкелчето си преместването му от улица Тетбу на улица Сен-Жорж, където Естер щеше да бъде в етин малак тфорец, а спомените нямаше вече да пречат на щастието им, той вървеше като младеж, увлечен в блянове, и паважът му се струваше мек. На завоя с улица Троа-Фрер, както се бе замечтал посред улицата, баронът видя срещу себе си съвсем разстроената Йороп.

Кате отифаш?… — запита я той.

— Ох, господине, у вас отивах… Вчера вие бяхте прав! Сега виждам, че горката госпожа трябваше да отиде за няколко дена в затвора. Но разбират ли жените от финанси?… Като научили, че госпожата се е прибрала у дома си, всичките й заемодавци се нахвърлиха върху й като на плячка… Вчера в седем часа вечерта, господине, дойдоха и разлепиха едни ужасни обяви, че в събота ще разпродават мебелите й… Но това още не е нищо… Госпожата, която е извънредно добра, пожела на времето да направи услуга на онова чудовище, знаете го!

Какфо чутофиште?

— Е де, оня, в когото беше влюбена, д’Етурни. О, той беше очарователен. Само че беше картоиграч, това е.

Той икраеше сас потпрафени карти

— Така да е! Ами вие?… Вие какво правите на Борсата? — продължи Йороп. — Но нека да довърша. Един ден, уж за да не си пръснел Жорж черепа, тя отнесе в заложната къща всичките си сребърни сервизи и скъпоценностите си, които не бяха още платени. Научавайки, че е дала нещо на един от кредиторите, надойдоха и всички останали и й направиха сцена… Заплашват я с изправителния съд… Вашият ангел на подсъдимата скамейка!… От това и една перука ще настръхне!… Тя плаче и казва, че щяла да се хвърли в реката… О, и ще го направи.

Ако тойта у фас, край на Порсата — извика Нюсенжан. — А не ми фасмошно та не отита там, саштото ште спечеля нешто са нея… Фарфи та я успокоиш: ас ште платя талкофете й, ште тойта фаф четири часа. Но, Ишени, каши й та ме опича боне малко…

— Как малко, много!… Вижте какво, господине, само щедростта може да спечели сърцето на жените… Разбира се, щяхте да спестите стотина хиляди франка, ако я оставехте да отиде в затвора. Добре, ама нямаше никога да спечелите сърцето й… Както и тя ми казваше: „Йожени, той беше много щедър, величествен… има красива душа!“

Каса ри тя тофа, Ишени? — възкликна баронът.

— Да, господине, пред мен го каза.

Тръш, на ти тесет луитора…

— Благодаря… Но сега плаче и от вчера е проляла толкова сълзи, колкото света Магдалена е изплакала за един месец… Жената, която обичате, е отчаяна, и то заради дългове, които не тя е направила на всичкото отгоре! О, тия мъже! Те изсмукват жените така, както жените изцеждат старците… Тъй е!

Те фсишки са такифа… Та поемеш саталшения… А чофек никога не брави тофа… Та не подписфа ништо фече. Ас ште платя, но ако тя потпише опис фетнаш… Ас…

— Какво ще направите? — запита Йороп изчаквателно.

Поше мой! Ас немам никакфа фласт нат нея… Ште се салофя сас нейните рапоти… Фарфи та я утейшиш и й каши, че слет месец ште шифей фаф малак тфорец.

— Господин барон, вие направихте капитално вложение с голяма лихва в сърцето на една жена! Знаете ли… намирам, че сте се подмладили, а аз съм една обикновена камериерка, често съм виждала такова нещо… то става от щастие. Щастието има някакъв отклик… Ако имате пари, авансирани за чужда сметка, не съжалявайте за тях… Ще видите колко ще спечелите. Още отначало казах на госпожата, че ще бъде най-последната от жените, една уличница, ако не ви обикне, защото вие я измъквате от ада… Щом се премахнат грижите й, и ще видите каква е. Между нас казано, мога да ви призная нещо, през нощта, когато тя плака толкова много… Какво искате?… Жената държи на уважението на мъжа, който ще я издържа… тя не смееше да ви каже това… искаше да избяга.

Та испяга! — провикна се баронът, ужасен от такова намерение. — Ах, Порсата, Порсата… Отифай, фарфи бри нея, ас нема та флисам фатре… Нека само та я фитя на просореца… тофа ште ми тате змелост.

Естер се усмихна на господин дьо Нюсенжан, когато той мина покрай дома й, а той отмина с тежки стъпки, мислейки си: „Тя е етин анкел!“ А ето как постъпи Йороп, за да получи толкова непостижим резултат.