Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (41)

Естер се появява отново на повърхността на Париж

От Борсата до улица Тетбу баронът каза седем пъти на лакея си: „Фие стоите на едно място, шипайте коня те!“

Той изкачи пъргаво стъпалата и за първи път завари любовницата си нагласена като проститутките, чието единствено занимание е грижата за облеклото и за красотата им. Излязлото от банята цвете бе свежо и ухаеше така, че можеше да вдъхне желание и у Робер д’Арбрисел. Естер се бе нагиздила в чудесен домашен тоалет. Дългият й жакет от черен рипс, гарниран с розови копринени ширити, се отваряше над сива сатенена пола (това бе костюмът, който по-късно си направи красивата Амиго в операта „Пуритани“). Шалче с бяла бродерия падаше небрежно на раменете й. Ръкавите бяха пристегнати с шевички, за да се пресекат буфаните, с които жените от доброто общество бяха заменяли от известно време прекалено широките ръкави. На великолепните си коси Естер бе прикачила с карфица — както казваха, по лудешки — дантелена шапчица, която като че ли все падаше, но не падаше, а й придаваше небрежен и не съвсем вчесан вид, макар всеки отлично да виждаше белите пътечки в косите й.

— Не е ли ужасно, че виждате госпожата, която е толкова хубава, в такава износена приемна? — запита Йороп барона, като му отваряше вратата.

— Топре, фарфете токафа на улица Сен-Шорш — каза баронът, спрял на едно място, като куче пред яребица. — Фремето е прекрасно, ште се разхотим по Шан-с-Елисе, а коспоша Сен-Естеф и Ишени ште пренезат там фаши тоалетни бринатлешности, бельо и нашата фечеря.

— Ще направя всичко, както кажете — отговори Естер, — но ако искате да ми направите удоволствие, наричайте готвачката ми Азѝ, а Йожени — Йороп. Така съм преименувала всичките жени, които са ми служили, още от времето на първите две. Не обичам промените…

— Аси… Ироп… — повтори баронът и започна да се смее. — Колко зте смешна… Имате фъопрашение… Ас штях та ям много фечери, прети та нарека етна готфачка Аси.

— Такъв ни е занаятът, да ви веселим — каза Естер. — Нима едно бедно момиче не може да бъде облечено от Европа и хранено от Азия, щом вие живеете от целия свят? Такава е приказката. Има жени, които биха погълнали цялата земя, на мен ми трябва само половината. Това е!

„Какфа шена е тас Сент-Езтеф!“ — рече си баронът, възхитен от промяната в държанието на Естер.

— Йороп, моето момиче, трябва ми шапка — каза Естер. — Имам нужда също и от наметка от чер сатен с розова подплата, гарнирана с дантели.

— Госпожа Тома не я е изпратила още… Хайде, бароне, бързо! Разтичайте се! Започнете службата си на тежко физически работник, тоест на щастлив човек! Щастието е бреме! Вие сте с кабриолета си, вървете при госпожа Тома — обърна се Йороп към барона. — Ще изпратите лакея си да вземе наметалото на госпожа Ван Богсек… А главно — прошепна му тя на ухото — донесете й най-хубавите цветя, които могат да се намерят в Париж. Сега е зима, гледайте да намерите цветя от тропиците.

Баронът слезе и каза на слугите си: „Ври коспоша Тома.“ Прислужникът отведе господаря си при една прочута сладкарка.

— Тофа е етна търгофка на модни артигули, броклетнико, а не на златкиши — каза баронът и забърза към Пале-Роайал, при госпожа Прево, където поръча един букет за пет луидора, а в това време слугата му отиде при модистката.

Разхождайки се из Париж, повърхностният наблюдател се запитва кои ли са онези безумни хора, които купуват баснословно скъпите цветя, красящи магазина на прочутата цветарка, или ранните зеленчуци на търговеца за цяла Европа Шьове, който единствен предлага в „Роше-дьо-Канкал“ истински и чудесен „преглед на двата свята“… Всеки ден в Париж се изявяват сто и няколко страсти от вида на Нюсенжановата, доказвани с купуването на редкости, които и кралиците не могат да си доставят, предлагани на колене на проститутки, които гледат, по думите на Азѝ, да блестят. Без тази малка подробност една почтена буржоазка не би разбрала как се стопява цяло състояние в ръцете на тези жени, чието обществено предназначение според фуриеризма е може би да поправят бедите, причинени от скъперничеството и алчността. За обществото тези прахосничества са без съмнение като поразяване с ланцет в болния от плеврит организъм. С две думи, Нюсенжан поля търговията с повече от двеста хиляди франка.

Нощта вече падаше, когато влюбеният старец се върна, и букетът бе станал излишен. Времето да се отива зиме на Шан-з-Елизе е от два до четири часа. Все пак колата послужи на Естер да отиде от улица Тетбу до улица Сен-Жорж, където тя влезе в притежание на малкия тфорец. Нека кажем, че Естер не бе била досега още предмет на такъв култ, нито на подобни разноски, затова остана изненадана. Подобно обаче на всички знатни и неблагодарни жени тя се въздържа да изрази и най-малката почуда. Когато влезете в църквата „Сан Пиетро“ в Рим, за да ви накарат да оцените размерите или височината на тази кралица на катедралите, показват ви малкото пръстче на някоя статуя с не знам каква си височина, а на вас то ви се струва най-обикновено пръстче. Толкова много са критикували описанията, макар че те са необходими за историята на нашите нрави, че тук се налага да направим като водачите в Рим. И така, влизайки в трапезарията, баронът не можа да се въздържи да не накара Естер да попипа плата на пердетата, драпирани богато, по царски, подплатени с бяло моаре и гарнирани с ширити, достойни за корсажа на португалска принцеса. Платът бе коприна, донесена от Кантон; китайското търпение бе нарисувало по него азиатски птички със съвършенство, което може да се срещне само по средновековните ръкописи или в молитвеника на Шарл V — гордост на императорската библиотека във Виена.

— Струфал е тфе хиляти франка аршина на етин милорт, който го тонесъл от Индия.

— Много хубаво. Прекрасно! Какво удоволствие ще бъде да пием тук шампанско! — каза Естер. — Пяната няма да изцапа паркета!

— О, госпожо — каза Йороп, — ами я вижте килима!…

— Килимът е бил прафен са моя бриятел херцок Дорлоня, но на неко му се сдруфа мноко скъп и ас ко фсех, саштото сте кралица! — каза Нюсенжан.

По някакво съвпадение излезе, че килимът — дело на един от нашите най-добри художници, подхожда на криволиците на китайската тъкан. Стените, рисувани от Шинер и Леон дьо Лора, изобразяваха сладострастни сцени, които изпъкваха още повече поради дърворезбите по абаносовите пана, доставени прескъпо от Зомерард; леките златни нишки привличаха дискретно светлината. Останалото можете да си представите сами.

— Добре направихте, че ме доведохте тук — забеляза Естер, — ще ми трябва цяла седмица, докато свикна с моята къща, та да не приличам на парвеню…

— Моята къшта! — повтори радостно баронът. — Сначи, бриемате?…

— Ами да, стократно „да“, глупаво животно — отвърна тя с усмивка.

— Шифотно е тостатъчно…

— Казвам „глупаво“, за да стане галено — добави тя, като го гледаше.

Бедният „рис“ улови ръката на Естер и я постави на сърцето си; той бе достатъчно близо до животните, за да има усещания, но бе прекалено глупав и не можеше да ги изрази.

— Фиште как тупа… от етна нежна тумичка! — каза той. После отведе своята богиня (покиня) в спалнята.

— О, госпожо — каза Йожени, — аз не мога да остана тук! На човек му се приисква веднага да си легне!

— Добре — отвърна Естер, — ще ти дам наведнъж всичко това… Виж какво, тлъстото ми слонче, след вечеря ще отидем заедно на представление. Ужасно ми се прииска да отида на театър.

Точно пет години бяха изминали, откакто Естер не бе ходила на театър. По това време цял Париж се мъкнеше на Порт-Сен-Мартен, за да гледа „Ришар д’Арленгтон“, една от пиесите, превърнати от изразителната игра на актьорите в изображение на страшната действителност. Като всички простодушни хора, и Естер обичаше да изпитва трепета на ужаса, а също така да се разнежва и да плаче.

— Ще отидем да видим Фредерик Льометр — заяви тя, — обожавам този актьор!

— Тофа е етна тифашка трама — каза Нюсенжан, разбрал в миг, че ще трябва да се покаже с Естер.

Баронът изпрати лакея си да наеме една от двете странични ложи, запазени за премиерите. Още едно своеобразие на Париж! Дори и когато застаналият на глинените си крака Успех изпълни театралната зала, винаги има една странична ложа, която може да се ангажира десет минути преди вдигането на завесата; директорите на театрите я пазят за себе си, освен ако не трябва да задоволят нечия страст като Нюсенжановата. Подобно на ранните зеленчуци на Шьове, тази ложа е данък за прищевките на хората от парижкия Олимп.

Излишно е да говорим за сервизите. Нюсенжан бе струпал три: малък, среден и голям. Десертните прибори на големия сервиз бяха от изваяно позлатено сребро. За да не излезе, че претрупва масата със златни и сребърни предмети, банкерът бе добавил към сервизите още един, от чуден, фин порцелан по типа на саксонския, който струваше повече от сребърната посуда. Колкото до покривките за маси, имаше от Саксония, Англия, Фландрия и Франция, които се съревноваваха по съвършенството на втъканите по тях цветя.

На вечеря дойде ред на барона да се изненада, като вкуси яденето на Азѝ.

— Ас распирам сашто я наричате Аси — каза той, — тофа е асиатска кухня.

— О, започвам да вярвам, че ме обича — забеляза Естер на Йороп, — каза нещо като духовитост.

— Снам още много — каза баронът.

— Я гледай! Той бил като Тюркаре, и то повече дори, отколкото разправят хората! — възкликна весело куртизанката при този отговор, който бе напълно в духа на известните наивни думички, изплъзнали се от устата на банкера.

Яденето бе с много подправки, за да разстрои стомаха на барона, та той да си отиде рано в къщи; така че това бе всичко, което можа да получи от първата си среща с Естер в областта на насладите. В театъра му се наложи да изпие безкрайно количество чаши с подсладена вода, при което през антрактите оставяше Естер сама. Същия ден, поради една случайност, която напълно можеше да се предвиди, на представлението бяха Тюлиа, Мариет и госпожа дю Вал-Нобл. „Ришар д’Арленгтон“ има луд и заслужен успех, какъвто може да се види само в Париж. Като гледаха тази пиеса, всички мъже разбираха, че могат да изхвърлят законните си съпруги през прозореца, а на всички жени бе приятно да видят колко несправедливо ги потискат. Жените си казваха: „Това е вече прекалено, нас ни довеждат до… но и то често ни се случва!…“ А жена с красотата и тоалета на Естер не можеше да блести безнаказано в предна ложа на театъра при Порт-Сен-Мартен. Затова още при второто действие в ложата на двете балерини стана нещо като революция, чиято причина бе пълната прилика на красивата непозната с Ла Торпий.

— Хайде де! Че откъде се е появила? — запита Мариет госпожа дю Вал-Нобл. — Аз мислех, че се е удавила…

— Но тя ли е? Вижда ми се тридесет и седем пъти по-млада и по-красива от преди шест години.

— Може би се е запазила в лед, като госпожа д’Еспар и госпожа Зайоншек — намеси се граф дьо Бранбур, който бе завел трите жени на представление в една ложа в партера. — Не е ли това „плъхчето“, което искахте да ми изпратите, за да омотаем чичо ми? — запита той Тюлиа.

— Именно — отвърна тя. — Дю Брюел, я вървете към оркестъра да видите тя ли е.

— Как само се перчи! — възкликна госпожа дю Вал-Нобл, послужвайки си с един чудесен израз от езика на леките жени.

— О — възрази граф дьо Бранбур, — тя има право, защото е с моя приятел барон дьо Нюсенжан. Отивам при тях.

— Да не би това да е така наречената „Жан д’Арк“, която била завладяла Нюсенжан, от три месеца ни надуват главата с това?… — запита Мариет.

— Добър вечер, драги бароне — каза Филип Бридо, влизайки в ложата на Нюсенжан. — Значи, сте се събрали с госпожица Естер?… Госпожице, аз съм нещастният офицер, когото някога трябваше да избавите от едно премеждие в Исудьон… Филип Бридо…

— Не познавам такъв човек — отвърна Естер и насочи бинокъла си към залата.

— Коспошицата не се нарича Ездер; името й е коспоша тьо Жампи (Шампи), тофа е етно малко имение, което ас купил са нея… — отвърна баронът.

— Умеете да вършите тези работи — забеляза графът, — затова онези дами твърдят, че госпожа дьо Шампи много се кокошинела … Щом не желаете да си спомните за мене, може би ще благоволите да познаете Мариет, Тюлиа и госпожа дю Вал-Нобл — продължи парвенюто, получил благоволението на престолонаследника благодарение на херцог дьо Мофриньоз.

— Ако тези дами се отнесат добре към мене, и аз ще бъда добре разположена към тях — отвърна сухо госпожа дьо Шампи.

— Добре — възкликна Филип, — те ще се отнесат прекрасно, наричат ви „Жан д’Арк“.

— Е топре! Ако те шелаят та фи брафат компания, ас ште фи озтафя с тех, саштото преятох — каза Нюсенжан. — Колата и бризлугата фи ште тойтат та фи фсемат… Тяфол та я фсеме тас Азѝ!…

— За пръв път излизаме и ще ме оставите сама! — викна Естер. — Хубава работа! Човек трябва да е готов да умре на поста си. Аз имам нужда от кавалера си, за да изляза. Ако някой ме обиди, значи, няма кого да извикам?…

Егоизмът на стария милионер трябваше да отстъпи пред задълженията на влюбения. Баронът се мъчеше, но остана. Естер имаше основание да задържи кавалера си. Ако приемеше бившите си познати, нямаше да я разпитват така сериозно в присъствието на Нюсенжан. Филип Бридо побърза да се върне в ложата на балерините, на които разказа как стоят нещата.

— Ах! Тя е сега собственица на моята къща на улица Сен-Жорж! — каза с огорчение госпожа дю Вал-Нобл, която по израза на тези дами бе останала без кола.

— Вероятно — отговори полковникът. — Дю Тийе ми каза, че баронът е изхарчил за нея три пъти повече, отколкото вашият нещастен Фалекс.

— Да отидем да я видим тогава? — предложи Тюлиа.

— А не! — възрази Мариет. — Много е хубава. Ще я посетя в дома й.

— Аз пък смятам, че изглеждам добре и мога да рискувам — отвърна Тюлиа.

Смелата Тюлиа отиде през антракта и възобнови познанството си с Естер, която се задържа в рамките ни общите разговори.

— А откъде идваш, миличка? — запита танцьорката, която не можеше вече да сдържи любопитството си.

— О, бях пет години в един замък в Алпите с някакъв англичанин, ревнив като тигър, много богат човек, наричах го джуджето, защото на ръст не беше и колкото съдията на град Ферет. После попаднах на един банкер, както казва Флорин, от трън, та на глог. И ето ме отново в Париж, затова ми се иска да се позабавлявам и да си направя истински карнавал. Ще приемам много гости. Ох, трябва да си наваксам за пет години самота и вече започвам. Да прекараш пет години с един англичанин, е много; според обявите шест седмици са достатъчни.

— Банкерът ли ти подари тази дантела?

— Не, остана ми от индийския княз… Но колко съм нещастна, миличка! Беше жълт като човек, завиждащ на преуспяващия си приятел, мислех, че за десет месеца ще умре. Ами! Излезе издръжлив като Алпите. Човек трябва да се пази от хора, дето уж черният им дроб бил болен… Да не чуя вече да се говори за чер дроб. Прекалено вярвах… на народните мъдрости… Оня богаташ ме ограби, той умря, без да направи завещание, и семейството му ме изгони, като че ли бях чумава. Затова пък казах на тоя дебелак: „Плащай и за другия!“ Прави сте да ме наричате „Жан д’Арк“, аз загубих Англия и може би ще умра изгорена в пламъците.

— На любовта!… — каза Тюлиа.

— И жива! — допълни Естер и се замисли.

Баронът се смееше на просташките шеги, но невинаги разбираше веднага, така че смехът му приличаше на закъснелите ракети, избухнали след фойерверка.

Ние всички живеем сред определен кръг, а тези хора винаги са еднакво любопитни. На другия ден историята за завръщането на Естер обиколи цялата Опера. От два до четири часа цял Париж от Шан-з-Елизе се бе досетил, че това е Ла Торпий, и знаеше най-сетне кой е предметът на страстната любов на барон дьо Нюсенжан.

— Знаете ли — каза Блонде на дьо Марсе във фоайето на Операта, — че Ла Торпий изчезна след онзи ден, когато я видяхме тук като любовница на Рюбампре?

В Париж, както и в провинцията, всичко се знае. Полицията от улица Жерюзалем не е организирана така добре, както полицията на висшето общество, където всички се шпионират, без да се издават. Така че Карлос бе отгатнал правилно каква опасност се крие в положението на Люсиен по време на пребиваването му на улица Тетбу и след това.