Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (50)

Змиите се вплитат една в друга

В единадесет и половина часа вечерта пет екипажа бяха спрели на улица Сен-Жорж пред вратата на прочутата куртизанка: екипажът на Люсиен, който дойде заедно с Растиняк, Блонде и Биксиу, на дю Тийе, на барон дьо Нюсенжан, на богатия чужденец и на Флорин, поканена от дю Тийе. Тройно затворените прозорци бяха прикрити от диплите на великолепните китайски пердета. Вечерята щеше да бъде поднесена в един часа, свещите бяха запалени, салончето и трапезарията разкриваха цялата си пищност. Очакваха да прекарат една от онези разгулни нощи, които само тези три жени и трима мъже можеха да издържат. Отначало седнаха да играят на карти, тъй като трябваше да почакат около два часа.

— Играете ли, милорде?… — обърна се дю Тийе към Пейрад.

— Аз играл сас О’Конел, Пит, Фокс, Кянинг, лорт Брогъм, лорт…

— Кажете направо: с безброй много лордове — прекъсна го Биксиу.

— Лорт Фиц-Уилям, лорт Еленборо, лорт Херфорт, лорт…

Биксиу погледна обувките на Пейрад и се наведе.

— Какво търсиш? — запита го Блонде.

— Търси пружината, която трябва да натисне, за да спре машинката — каза Флорин.

— Ще играете ли с миза от двадесет франка? — запита Люсиен.

— Ас играе всичко, каквото искате да губите…

— Ама го бива! — каза Естер на Люсиен. — Всички го мислят за англичанин.

Дю Тийе, Нюсенжан, Пейрад и Растиняк седнаха на една маса за вист, Флорин, госпожа дю Вал-Нобл, Естер, Блонде и Биксиу останаха да разговарят край камината. Люсиен прекара времето в прелистване на един великолепен албум с гравюри.

— Вечерята е сложена — съобщи Пакар, облечен в чудесна ливрея.

Пейрад седна отляво на Флорин, до Биксиу, комуто Естер бе наредила да напие чужденеца. Сам Биксиу притежаваше свойството да пие безкрайно много. Никога през целия си живот Пейрад не бе видял такова великолепие, не бе вкусвал такива ястия, нито пък бе виждал толкова красиви жени.

„Тази вечер ще си изкарам хилядата екю, които ми струва Вал-Нобл — помисли си той, — вече спечелих хиляда франка.“

— Ето пример за подражание — извика към него седналата до Люсиен госпожа дю Вал-Нобл, показвайки с ръка пищната трапезария.

Естер бе настанила Люсиен до себе си и под масата бе притиснала крака му между краката си.

— Чувате ли? — повтори госпожа дю Вал-Нобл на Пейрад, който се правеше на сляп. — Ето как би трябвало да подредите един дом! Когато човек се връща от Индия с милиони и иска да участвува в сделките на хора като Нюсенжан, трябва да бъде на тяхното равнище.

— Ас член на дружество на ваздаржание…

— Тогава ще пием здравата — каза Биксиу, — защото в Индия е много горещо, нали, вуйчо?

Шегата, измислена от Биксиу по време на вечерята, бе да се отнася с Пейрад, като че ли е негов вуйчо, завърнал се от Индия.

— Коспоша ди Фал-Нобл ми каса, че фие имате некакфо претлошение… — запита Нюсенжан, оглеждайки Пейрад.

— Ей това исках: да ги чуя двамата с изкълчения им френски — промълви дю Тийе на Растиняк.

— Ще видите, че в края на краищата ще се разберат — обади се Биксиу, отгатнал какво бе казал дю Тийе на Растиняк.

— Сър баронет, ас намислил един little^[1] спекула, о, very^[2] удобен… много, съвсем полезен и с големи печалба.

— Ще видите — каза Блонде на дю Тийе, — че и минутка няма да мине и ще намеси парламента и английското правителство.

— Това бъде в Китай… за опиум…

— Та, снам — каза веднага Нюсенжан, като човек, познаващ своите търговски сфери, — но английско брафителстфо имало начин на тейстфи зпрямо опиума, са та збечели Китай и не ни посфолило…

— Нюсенжан му отне думата по въпроса за правителството — каза дю Тийе на Блонде.

— А, вие сте търгували с опиум — провикна се госпожа дю Вал-Нобл, — сега разбирам защо сте толкова вдървен, останало ви е от него в сърцето…

— Фиштате ли — възкликна баронът към така наречения търговец на опиум, сочейки му госпожа дю Вал-Нобл, — и фие сте като мен: милионерите не мокат никока та накарат шените та ки любят.

— Аз люби много и често миледи — отвърна Пейрад.

— Все по причина на въздържанието — добави Биксиу, който току-що бе налял в Пейрад третата бутилка бордо и го караше да започне една бутилка порто.

— О — възкликна Пейрад, — това истинско португалско вино от Англия.

Блонде, дю Тийе и Биксиу се спогледаха усмихнати. Пейрад бе способен да се преобрази напълно, дори и по манталитет. Малко са англичаните, които не твърдят, че златото и среброто са по-добри в Англия, отколкото където и да било другаде. Пилетата и яйцата, внасяни от Нормандия на лондонския пазар, карат англичаните да уверяват, че лондонските пилета и яйца са по-добри от парижките, които идват от същото място. Естер и Люсиен останаха поразени от това съвършенство в облеклото, езика и смелостта. Толкова много пиха и ядоха сред разговори и смехове, че стана четири часът сутринта. Биксиу сметна, че е нанесъл една от тъй забавно разказваните от Брийа-Саварен победи. Но в момента, когато, наливайки чашата на „вуйчо си“, каза: „Победих Англия!“… Пейрад отвърна на този жесток подигравчия с едно: „Така трябва, момчето ми!“, чуто само от него.

— Ей, слушайте, той е толкова англичанин, колкото съм и аз!… Моят вуйчо излезе гасконец! Не можеше и да бъде иначе!

Биксиу бе останал сам с Пейрад, така че никой не чу това разкритие. Пейрад се изтърси от стола на земята. Веднага Пакар го взе и го качи в една от таванските стаички, където той заспа дълбок сън. В шест часа вечерта богатият чужденец се събуди от една мокра кърпа, с която изтриваха лицето му, и видя, че се намира на едно старо походно легло, а пред него е Азѝ, маскирана и с черно домино.

— Е, дядо Пейрад, можем ли да броим до две? — запита тя.

— Къде съм?… — запита той, оглеждайки се наоколо.

— Слушайте какво ще ви кажа, то ще ви отрезви — отвърна Азѝ. — Може да не обичате госпожа дю Вал-Нобл, но обичате дъщеря си, нали?

— Дъщеря ми ли? — изрева Пейрад.

— Да, госпожица Лиди…

— Та какво?

— Ами тя не е вече на улица Моано, отвлекли са я…

Пейрад въздъхна като войник, умиращ от люта рана на бойното поле.

— Докато вие се представяхте за англичанин, други се представиха за Пейрад. Вашата малка Лиди повярва, че излиза с баща си; тя е на сигурно място… О, никога няма да я намерите! Освен ако не поправите злото, което сте извършили.

— Какво зло?

— Вчера у херцог дьо Гранлийо са затворили вратата пред господин Люсиен дьо Рюбампре. Това се дължи на твоите интриги и на човека, когото изпрати при нас. Нито дума! Слушай! — каза Азѝ, като видя, че Пейрад иска да каже нещо. — Ще ти върнем дъщерята, чиста и неопетнена — наблегна тя на смисъла на двете думи, — в деня, когато господин дьо Рюбампре излезе от църквата „Сен-Тома д’Акен“ като съпруг на госпожица Клотилд. Ако до десет дена Люсиен дьо Рюбампре не бъде приет както по-рано в дома Гранлийо, ще умреш от насилствена смърт и нищо няма да те предпази от угрозяващата те опасност… Освен това, преди да умреш, ще ти се даде време да си кажеш: „Дъщеря ми е проститутка до края на живота си!“ Макар че се показа доста глупав, за да оставиш такава плячка в ноктите ни, все пак имаш още малко ум, за да помислиш по това, което ти съобщава нашият началник. Не викай, не казвай никому нищо, върви да се преоблечеш у Контансон и се върни у вас; Кат ще ти каже, без да я питаш, че Лиди е излязла и вече не са я видели. Ако тръгнеш да се оплакваш, ако направиш и най-малката постъпка, ще започнем оттам, откъдето ти казах, че дъщеря ти ще свърши: тя е обещана на дьо Марсе. С дядо Канкоел не са нужни много приказки, нито пък трябва да се слагат ръкавици, нали така?… Излез и гледай да не объркаш работите ни.

Азѝ остави Пейрад в плачевно състояние; всяка нейна дума бе като боздуганов удар. Шпионинът имаше две сълзи в очите, а други се бяха стекли по бузите му в две влажни пътеки.

— Очакват господин Джонсън за вечеря — каза Йороп, надничайки след миг.

Пейрад не отговори, слезе по стълбите, тръгна по улиците към един площад, където имаше файтони, отиде бързо да се преоблече в дома на Контансон, на когото не каза нищо, превърна се пак в дядо Канкоел и в осем часа си бе в къщи. По стълбите се качи с разтуптяно сърце. Когато, чула влизането на господаря си, фламандката го запита наивно: „Ами къде е госпожицата?“, старият шпионин усети, че трябва да се опре на нещо. Ударът надмина силите му. Той влезе в жилището на дъщеря си и там, като видя, че то е празно, и чу разказа на Кат как майсторски са я отвлекли, като че ли той бе измислил отвличането, припадна от мъка. „Хайде — помисли той, — ще трябва да превия глава, по-късно ще си отмъстя, да вървя сега при Корантен… За пръв път се натъкваме на истински противници. Корантен да остави тоя хубавец да се жени, ако иска, и за императрица!… Ах, разбирам защо го е обикнала дъщеря ми от един само поглед… Ах, тоя испански свещеник си разбира от работата… Смелост, татко Пейрад, пускай жертвата си!“

Горкият баща не допускаше какъв страшен удар го очаква.

Като отиде у Корантен, Брюно, неговият доверен прислужник, който познаваше Пейрад, му каза:

— Господинът замина…

— За дълго ли?

— За десет дни!

— Къде?

— Не зная!…

„Ах, божичко, започвам да оглупявам! Питам го къде е заминал… като че ли споделяме такива неща“ — каза си той.