Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Две прелестни домашни хрътки

Двамата влюбени се запътиха към трапезарията, но с едно движение Люсиеновият покровител спря красивата двойка.

— Току-що ви говорих за прислугата ви, дете мое — обърна се той към Естер, — нека ви я представя.

Испанецът позвъни два пъти. Двете жени, наречени от него Йороп и Азѝ, се появиха и причината за тези прозвища веднага стана ясна.

Азѝ, която, изглежда, бе родена на остров Ява, ужасяваше погледа с присъщия на малайците бакъреночервен цвят на плоското като дъска лице и с като че ли натикания навътре нос. Особеното разположение на челюстните кости придаваше на долната част на лицето прилика с едрите маймуни. Макар и ниско, челото й не бе без известна интелигентност — последица от навика да хитрува. Две светещи очички, които не ви гледаха направо, таяха тигрово спокойствие. Азѝ като че ли се боеше да не изплаши хората. Между бледосинкавите й устни се мяркаха ослепително белите й, но изкривени зъби. Изобщо животинското й лице изразяваше подлост. Косите, мазни и лъскави, като кожата на лицето, се спускаха в две черни плитки отстрана на скъпата й забрадка. На извънредно красивите й уши имаше по един едър кафяв бисер. Дребна, ниска, набита, Азѝ наподобяваше забавните изображения на китайците по техните паравани или по-точно — индийските идоли, чийто прототип сякаш не съществува, но винаги се открива от пътешествениците.

Тръпки побиха Естер при вида на това чудовище, препасано с бяла престилка върху вълнената рокля.

— Азѝ — каза испанецът, към когото тази жена вдигна глава с движение, сравнимо само с движението на кучето към господаря му, — това е господарката ви…

И той посочи с пръст към облечената в пеньоар Естер. Азѝ погледна към младата вълшебница с почти страдалческо изражение; в същото време обаче едно огънче, потушено между късите й трепкащи мигли, се понесе като огнено езиче към Люсиен, който напомняше небесен образ с великолепния си разтворен домашен халат, с ризата от холандско платно, и червения панталон, с турския фес на главата, изпод който се подаваха на едри къдрици русите му коси. Италианският гений може да си измисля Отело, а английският може да го изобразява на сцената; единствена природата притежава свойството да предаде в един само поглед най-пълен и най-богат израз на ревността в сравнение с всичко, създадено от Англия и Италия. Уловен от Естер, този поглед я накара да сграбчи испанеца за ръката и да забие в нея ноктите си като котка, едва задържала се да не падне в бездънна пропаст. Тогава испанецът изрече на някакъв непознат език две-три думи на това азиатско чудовище, което падна на колене, припълзя към краката на Естер и ги целуна.

— Тя не е проста готвачка, а майсторка, която може да накара дори и Карем[1] да се вбеси от завист — каза испанецът на Естер. — Азѝ умее да готви всякакви гозби. Тя така ще ви издокара и най-обикновеното ястие от фасул, че ще се запитате дали ангелите не са го подправили с небесни треви. Сама ще ходи всяка сутрин на халите и ще се бие като демон, каквато е всъщност, за да получи продуктите на най-износна цена; сдържаността й ще умори и най-любопитните. Тъй като ще минавате за жена, ходила в Индия, Азѝ ще помогне много за разпространението на този слух; вие сте от онези парижанки, които могат да кажат, че са родени където си искат. Не смятам обаче, че трябва да се представяте за чужденка… Йороп, ти как мислиш?

Йороп представляваше пълен контраст с Азѝ, тъй като бе най-миловидната прислужничка, която Монроз би могъл да пожелае за своя партньорка на сцената. Стройна, наглед лекомислена, с муцунка като на невестулка, със свределовиден нос, Йороп имаше лице, изморено от парижката поквара, бледото лице на момиче, хранено със сурови картофи, лимфатично и жилесто, отпуснато и упорито. Подала напред краче, с ръце в джобовете на престилката, макар и на едно място, тя цяла трептеше, толкова бе подвижна. Като работничка и в същото време статистка в театъра, бе изкарала въпреки младостта си доста занаяти. Извратена като калугерките от манастирите-приюти за каещи се грешници, възможно бе тя да е обирала родителите си и да е отривала пейките на изправителната полиция. Азѝ вдъхваше страшен ужас, но човек я опознаваше за един миг, тя водеше родословието си направо от Локуста, докато Йороп вдъхваше безпокойство, което нарастваше, колкото повече човек използуваше услугите й; покварата й сякаш бе безпределна; и както казва народът, тя можеше да накара и планините да се сбият.

— Госпожата би могла да бъде от Валансиен — отвърна Йороп тихо и сухо, — и аз съм оттам. — После се обърна към Люсиен и с вид на сведуща запита: — Желае ли господинът да ни съобщи името, с което смята да се обръща към госпожата?

— Госпожа Ван Богсек — отговори испанецът, преобръщайки веднага името на Естер. — Госпожата е холандска еврейка, вдовица на един търговец и страда от чернодробно заболяване, донесено от Ява… Не е много богата, няма защо да се дразни любопитството.

— Богата е колкото да живее, има шест хиляди франка рента, а ние ще се оплакваме от стиснатостта й — каза Йороп.

— Точно така — одобри испанецът и кимна с глава. — Проклети шегаджийки! — продължи той заплашително, като улови разменените между Азѝ и Йороп погледи, които не му харесаха. — Помните ли какво ви казах? Вие обслужвате една кралица, дължите й уважение като на кралица, ще й бъдете верни, както сте предани на мене. Нито вратарят, нито съседите, нито другите наематели, с една дума, никой не трябва да знае какво става тук. Ваше задължение е да отклонявате всяко възникнало любопитство. А госпожата — добави той, слагайки едрата си космата длан върху ръката на Естер — не бива да допуска и най-малкото неблагоразумие, ако стане нужда, вие ще й попречите, но… все така почтително. Йороп, вие ще бъдете връзката с външния свят, ще се грижите за тоалетите на госпожата и ще гледате да не се харчат много пари. С една дума, никой, дори и най-безобидният човек, не бива да стъпва в това жилище. Вие двете трябва да се справите с всичко. А вие, малка хубавице — обърна се той към Естер, — когато пожелаете да излезете вечер с кола, ще кажете на Йороп, тя знае къде да ви потърси прислуга, защото ще имате слуга в ливрея по мой вкус, като ей тези две робини.

Естер и Люсиен не можеха и дума да кажат; те слушаха испанеца, и оглеждаха двете ценни личности, на които той даваше нарежданията си. На каква тайна се дължеше подчинението, предаността, изписани по тези две лица, от които едното бе така злобно закачливо, а другото — тъй безкрайно жестоко? Той отгатна мислите на Естер и Люсиен, застанали сякаш вцепенени, както биха изглеждали Пол и Виржини при вида на две страшни змии, и им пошепна на ухото с добродушния си глас:

— Можете да разчитате на тях, както на самия мене; доверявайте им се напълно, това ще ги поласкае. Хайде, малката, сложи масата — обърна се той към готвачката; — а ти миличка — каза на Йороп, — сложи още един прибор, тия деца могат да поканят поне на обед татко си.

След като двете жени затвориха вратата след себе си и се чу как Йороп снове насам-натам, испанецът отвори широката си длан и каза на Люсиен и Естер:

— В ръцете ми са!

Движение и думи, от които те побиваха тръпки.

— Откъде ги изнамери? — възкликна Люсиен.

— Е, по дяволите! — отвърна той. — Не съм ги търсил в подножието на троновете! Йороп е измъкната от калта и се страхува да не отиде пак там… Когато не сте доволни от тях, заплашвайте ги с господин абата и ще видите как се разтреперват като мишки, пред които се говори за котка. Аз съм укротител на диви зверове — добави той с усмивка.

— Вие ми приличате на демон! — възкликна мило Естер и се притисна към Люсиен.

— Дете мое, опитах се да ви дам на небето; разкаялата се проститутка обаче ще си остане завинаги заблуждение за църквата; дори да се намери такава, тя ще стане куртизанката в рая… Но от това вие спечелихте, защото хората ви забравиха и заприличахте на жена от доброто общество; в манастира научихте неща, които никога нямаше да узнаете в покварената среда, където се движехте… Нищо не ми дължите — продължи той, като видя прелестното изражение на признателност, изписано по лицето на Естер, — правех всичко това за него (и той показа Люсиен). Вие сте проститутка, ще си останете проститутка и ще умрете като проститутка, защото въпреки примамливите теории на животновъдите, човек си остава на тоя свят, каквото е бил. Човекът с гърбицата е прав. Вие сте родена за любов.

Както се вижда, испанецът бе фаталист подобно на Наполеон, Мохамед и мнозина големи политици. Странно нещо, почти всички делови хора имат склонност към предопределението, както повечето мислители клонят към провидението.

— Не зная какво съм — отговори Естер с ангелска кротост, — знам, че обичам Люсиен и ще умра, обожавайки го.

— Елате да обядваме — каза грубо испанецът — и молете бога Люсиен да не се ожени скоро, защото тогава няма вече да го видите.

— Неговата женитба ще бъде моята смърт — отвърна тя.

Естер пусна мнимия духовник да мине напред, за да не я види, като застава на пръсти и пошепва на ухото на Люсиен:

— Ти ли искаш да остана във властта на този човек, който е наредил на тия две хиени да ме пазят?

Люсиен наведе глава. Бедната девойка потисна мъката си и се престори на весела, но бе ужасно потисната. Трябваше да измине повече от година на постоянни и предани грижи, за да свикне с онези две ужасни същества, наречени от Карлос Ерера домашни хрътки.

Бележки

[1] Известен френски специалист по кулинарство, автор на готварски книги. — Б.пр.