Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (66)

Каква е процедурата

Обикновено, било за да отидат на „обучение“ (на затворнически език), било за да се явят пред изправителната полиция, подследствените биват стоварвани от затворническите коли направо в „Сурисиер“. „Суриснер“, която е точно срещу входното гише, се състои от определен брой килии, приспособени в някогашните кухни на Сен-Луи, където доведените от различните затвори чакат да се явят пред съда или да бъдат повикани при следователя. На север „Сурисиер“ граничи с кея, на изток — със стражницата на градската гвардия, на запад — с двора на „Консиержри“ и на юг — с една огромна зала със сводове (навярно някогашната зала за пиршества), която още няма предназначение. Над нея е разположена вътрешна стражница, която гледа с прозореца си към двора на „Консиержри“; тя е заета от департаментската жандармерия и там стълбата свършва. Когато удари часът за явяване пред съда, разсилните отиват да повикат затворените, с които слизат толкова стражари, колкото е и техният брой; всеки жандарм хваща по един затворник под ръка; така двама по двама те се качват по стълбата, минават през стражницата и по коридорите стигат до едно помещение, съседно на залата, където заседава прочутото Шесто отделение на наказателния съд; там заседават и членовете на изправителната полиция. По същия път вървят и обвиняемите от „Консиержри“ до наказателния съд и обратно.

Когато човек влезе за първи път тук, в чакалнята между вратата на Първо отделение на Първа съдебна инстанция и стълбата, водеща към Шесто отделение, вижда един вход без врата, без никаква архитектурна украса, някаква грозна четвъртита дупка. Оттам съдиите и адвокатите влизат в коридорите и в стражницата, слизат в „Сурисиер“ и отиват на гишето при входа на „Консиержри“. Кабинетите на следователите са разположени на различни етажи в тази част на Палатата. До тях се отива по ужасни стълби — лабиринт, където винаги се губят онези, които не познават Съдебната палата. Прозорците на кабинетите гледат или към кея, или към двора на „Консиержри“. През 1830 година няколко кабинета на следователи гледаха към улица Барийори.

Така, ако една затворническа кола завие наляво в двора, тя довежда подследствени за „Сурисиер“, ако завие надясно — води арестувани за „Консиержри“. Колата, в която бе Жак Колен, зави на тази страна и го остави пред входното гише. Няма нищо по-страшно от него. Престъпници или посетители виждат две решетки от ковано желязо с около шест стъпки разстояние помежду им, които се отварят винаги една след друга и през които всичко се наблюдава така старателно, че хората, получили разрешително за посещение, го подават през решетката, преди още да е скръцнал ключът в ключалката. Дори и съдебните заседатели и хората от прокуратурата не влизат, преди да ги видят кои са. Ето защо, ако заговорите за някаква възможност за връзка с външния свят или за бягство… на устните на директора на „Консиержри“ ще се появи усмивка, която ще вледени подобно предположение и у най-смелия в опитите си против правдоподобието романист. В историята на „Консиержри“ е известно само бягството на Лавалет. Но доказаното вече днес съучастничество от високо място е омаловажило ако не предаността на съпругата, то поне опасността от провал. Преценявайки на самото място естеството на трудностите, и най-големите приятели на чудесата ще признаят, че препятствията са били непреодолими. Няма израз, чрез който да се опише здравината на стените и на сводовете; човек трябва да ги види. Макар че калдъръмът по двора е по-ниско от паважа на кея, като минете през входното гише, трябва да слезете още няколко стъпала, за да стигнете в една огромна сводеста зала, чиито дебели стени са украсени с чудесни колони; от двете страни са кулата Монгомери, която понастоящем е част от жилището на директора на „Консиержри“, и Ла Тур д’Аржан, служеща за спално помещение на надзирателите, пазачите или ключарите, наречете ги, както щете. Броят на тези служители не е толкова голям, колкото човек може да си помисли (те са двадесет); спалното им помещение, както и леглата им не се различават от леглата в така наречената „пистола“. Думата сигурно идва от някогашния обичай, според който затворниците са давали по една пистола на седмица за помещение, голо като студените тавански стаички, в които великите люде отиват отначало да живеят в Париж. Отляво в тази голяма входна зала се намира регистратурата, своего рода канцелария, цялата в прозорци, където стоят директорът и писарят му и където са и регистрите на затворените. Тук подследственият или подсъдимият биват записани, описани и претърсени. Тук се решава въпросът за килията, чието разрешение зависи от кесията на потърпевшия. Срещу гишето на тази зала се вижда стъклена врата, това е вратата на залата за посещения, където близките и адвокатите разговарят с подсъдимия през едно гише с двойна дървена решетка. Светлината в него идва от вътрешния двор — място за разходка, където подсъдимите дишат чист въздух и в определени часове правят гимнастика.

В тази грамадна зала, осветена от мътната светлина на двете гишета (защото единственият прозорец към двора е напълно закрит от писалището, поставено под него), съществуват атмосфера и осветление, съответствуващи на изградените вече от въображението образи. Впечатлението е страхотно, още повече, че наред с кулите Монгомери и д’Аржан вие виждате и тайнствените, сводести, ужасни, мрачни подземия, наредени около залата за разговори и водещи към тъмниците на кралицата, на мадам Елизабет^[1] и до килиите, наречени „секретни“. Този лабиринт от дялани камъни е станал подземие на Съдебната палата, след като е бил свидетел на празненствата на кралската власт. От 1825 до 1832 година в тази огромна зала, между грамадната печка, с която тя се отоплява, и първата от двете решетки, се е извършвал тоалетът на осъдения на смърт. И днес човек не може да мине без трепет по тези плочки, получили изповедите на толкова последни погледи.