Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (107)

Смехотворна история

— За какво става въпрос между вас и госпожа дьо Серизи? — обърна се министърът към Камюзо.

Преди следователят да отговори, графинята подпали документите на свещта и ги хвърли върху остатъците от писмата, които огънят не бе унищожил напълно.

— Би трябвало да направя оплакване срещу госпожа графинята.

— А какво е извършила тя? — запита главният прокурор, като гледаше ту графинята, ту следователя.

— Изгорих протоколите от разпитите — отвърна със смях тази съвременна жена, толкова щастлива от постъпката си, че още не чувствуваше обгарянията по ръцете си. — Ако това е престъпление, добре! Господинът може пак да започне ужасните си драскулки.

— Така е — каза Камюзо, опитвайки се да възстанови достойнството си.

— Много хубаво, значи, всичко е наред — намеси се главният прокурор. — Обаче, скъпа графиньо, не би трябвало да си позволявате подобни волности със съдебните служители, те могат и да не обърнат внимание на това коя сте.

— Господин Камюзо се съпротивяваше храбро срещу жена, на която никой не може да устои, честта на съдийското облекло е спасена! — смееше се граф дьо Бован.

— А? Господин Камюзо се е съпротивявал?… — каза засмяно главният прокурор. — Той е много смел човек, аз не бих се решил да се противя на графинята!

Това тежко посегателство се превърна в шега на една хубава жена, на която и самият Камюзо се смееше.

Тогава главният прокурор забеляза един човек, който бе останал сериозен. Основателно изплашен от държането и изражението на граф дьо Серизи, господин дьо Гранвил го отведе настрана.

— Приятелю — каза му той на ухото, — мъката ти ме кара да престъпя за пръв и последен път в живота задълженията си.

Той позвъни; прислужникът влезе.

— Кажете на господин дьо Шаржбьоф да дойде.

Господин дьо Шаржбьоф, млад стажант-адвокат, бе секретар на главния прокурор.

— Драги господин следователю — обърна се тогава главният прокурор към Камюзо, като го отведе към прозореца, — вървете в кабинета си и възстановете заедно с писаря показанията на абат Карлос Ерера: те не са подписани от него и лесно могат да се възстановят. Утре ще направите очна ставка между този испански дипломат и господата Растиняк и Бианшон, които няма да познаят в него нашия Жак Колен. Като бъде сигурен, че ще го пуснат на свобода, тоя човек ще подпише показанията. Що се отнася до Люсиен дьо Рюбампре, освободете го още тази вечер, защото той най-малко ще говори за унищожения протокол от разпита, особено след като го смъмря. Утре вестник „Газет де Трибюно“ ще съобщи за бързото освобождаване на този млад човек. Да видим сега страда ли правосъдието от тези мерки. Ако испанецът е каторжникът, имаме хиляди начини да го хванем отново и да го съдим, защото ще изясним по дипломатически път живота му в Испания; Корантен, началникът на контраполицията, ще бъде по следите му и ние няма да го изпуснем от очи; затова отнасяйте се добре с него, не го дръжте вече в отделна килия, наредете да го сложат тази нощ в „пистола“… Можем ли да убием граф дьо Серизи, графинята и Люсиен за някаква си кражба на седемстотин и петдесет хиляди франка, която при това е недоказана и е извършена в ущърб на Люсиен? Не е ли по-добре да оставим той да загуби тази сума, но да запазим доброто му име?… Особено когато в провинението са увлечени един министър, жена му и херцогиня дьо Мофриньоз… Този млад човек е като изцапан плод, не го оставяйте да загние… Това е работа за половин час. Вървете, чакам ви. Часът е три и половина, съдиите са още тук, съобщете ми, ако успеете да получите редовна присъда за недоказаност… в противен случай Люсиен ще почака до утре сутринта.

Камюзо поздрави и излезе, обаче госпожа дьо Серизи, която изпитваше силни болки от изгарянията, не отговори на поздрава му. Господин дьо Серизи, който беше излязъл вън от кабинета, докато главният прокурор говореше със следователя, се върна с бурканче чист восък и намаза ръцете на жена си, шепнейки на ухото й:

— Леонтин, защо дойде тук, без да ме предупредиш?

— Горкичкият! — отговори му тя на ухото. — Прости ми, като луда съм, но тази работа засяга не само мен, а и теб.

— Обичай този младеж, щом съдбата така е решила, но не показвай така любовта си пред всички — отговори нещастният съпруг.

— Хайде, скъпа графиньо — каза господин дьо Гранвил, след като поговори малко с граф Октав, — надявам се, че ще отведете господин дьо Рюбампре на вечеря у вас тази вечер.

Това полуобещание така подействува на госпожа дьо Серизи, че тя се разрида.

— Мислех, че не са ми останали вече сълзи — усмихна се тя. — Но не бихте ли могли да доведете тук господин дьо Рюбампре?

— Ще се постарая да наредя да го доведат разсилни, за да избегнем съпровождането му от стража — отвърна господин дьо Гранвил.

— Вие сте добър като дядо господ! — каза тя на главния прокурор с изблик, от който гласът й зазвуча като божествена мелодия.

„Жени като нея са прелестни, не можеш да им противостоиш!“ — каза си граф Октав.

И той се натъжи, като си спомни за своята жена. (Виж „Онорин“ в „Сцени от частния живот“.)

Излизайки оттам, господин дьо Гранвил се спря с младия Шаржбьоф, когото упъти какво да каже на Масол, един от редакторите на „Газет де Трибюно“.