Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (145)

„Господа англичани, стреляйте по-напред вие!“^[1]

Пълната промяна в живота представлява толкова дълбока криза, че въпреки решението си Жак Колен се изкачваше бавно по стъпалата, водещи от улица Баримори към Търговската галерия, където под редицата колони на наказателния съд е мрачният вход към прокуратурата. Поради някакво политическо дело долу пред двойната стълба, която води за наказателния съд, се бяха струпали хора, така че задържаният от тълпата, потънал в размисли каторжник се забави малко. От лявата страна на двойната стълба има огромен стълб опора на Палатата, а в него — малка вратичка. Тачи вратичка се отваря към вита стълба, през която се отива към „Консиержри“. Оттам именно могат да минават главният прокурор, директорът на „Консиержри“, председателите на наказателния съд, заместник-прокурорите и началникът на обществената безопасност. По едно разклонение на тази стълба, което днес е зазидано, френската кралица Мария-Антоаиета е била изведена пред революционния съд, който, както всички знаят, е заседавал в тържествената заседателна зала на касационния съд.

Сърцето се свива, като погледнем тази отвратителна стълба, като си помислим, че дъщерята на Мария-Терезия, чиято свйта, прическа и кринолини са изпълвали грамадното стълбище на Версай, е минала оттук!… Може би тя е изкупвала престъплението на майка си, а именно — отвратителната подялба на Полша. Владетели, извършили подобни престъпления, очевидно не мислят, за възмездието, което провидението ще им наложи!

Точно когато Жак Колен влизаше под свода на стълбата, за да отиде при главния прокурор, Биби-Люпен излизаше, от скритата в стената вратичка.

Началникът на тайната полиция идваше от „Консиержри“ и също отиваше при господин дьо Гранвил. Ясно става учудването на Биби-Люпен, като позна пред себе си редингота на Карлос Ерера, който той толкова много бе разглеждал сутринта; той забърза, за да го задмине. Жак Колен се обърна. Двамата врагове се изправиха един срещу друг. Всеки един от тях застана неподвижно, но погледът, хвърлен от двата чифта очи, различни като два пистолета, стрелящи едновременно при дуел, бе еднакъв.

— Този път те пипнах, разбойнико! — каза началникът на тайната полиция.

— Ха-ха!… — отвърна иронично Жак Колен.

Той помисли веднага, че господин дьо Гранвил е наредил да го следят и — странно! — огорчи се при мисълта, че този човек не е така великодушен, както го бе смятал.

Биби-Люпен се хвърли храбро към гърлото на Жак Колен, който, все така загледан в противника си, го удари грубо и го запрати на земята на три крачки разстояние; после Тромп-ла-Мор отиде спокойно при Биби-Люпен и му подаде ръка, за да го вдигне, съвсем като английски боксьор, който е сигурен в силата си и само чака продължението на борбата. Биби-Люпен бе твърде силен, за да започне да вика; той стана, изтича до вратата на коридора и даде знак на един стражар да застане там. После се върна със светкавична бързина при врага си, който го гледаше най-спокойно. В себе си Жак Колен бе решил, че или главният прокурор не е удържал думата си, или не е посветил Биби-Люпен в тайната и в такъв случай ще трябва да изясни положението.

— Искаш ли да ме арестуваш? — запита той врага си. — Кажи ми го направо, без допълнителни порции. Не знаеш ли, че вътре в Съдебната палата ти си по-силният? Бих могъл да те убия с ритници, но няма да се справя със стражата и с наказателния отряд. Да не вдигаме шум. Къде искаш да ме заведеш?

— При господин Камюзо.

— Да отидем при господин Камюзо — отвърна Жак Колен. — Но защо да не отидем в кабинета на главния прокурор?… По-близо е — добави той.

Биби-Люпен, който знаеше, че е в немилост пред горните сфери на съдебната власт, където подозираха, че е забогатял за сметка на престъпниците и на техните жертви, прие със задоволство да се представи в прокуратурата с такъв улов.

— Да отидем там — каза той, — приемам! Но понеже се предаваш, остави ме да те подредя, боя се от плесниците ти!

И той извади от джоба си белезниците.

Жак Колен протегна ръце и Биби-Люпен стегна пръстите му.

— Я гледай, ами като си толкова добро момче — продължи той, — я ми кажи, откъде излезе от „Консиержри“?

— Откъдето излезе и ти, през малката стълба.

— Значи, си показал някой нов фокус на стражата.

— Не, господин дьо Гранвил ме пусна под честна дума.

— Искаш да ме преметнеш ли?

— Ще видиш!… Може би на теб ще сложат белезниците.