Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (12)

Приятел

Към края на месец май 1825 година Люсиен бе изгубил всякаква жизнеспособност; не излизаше от къщи, вечеряше с Ерера, вглъбяваше се в мисли, работеше, четеше дипломатически книги, седеше по турски на един диван и пушеше по три-четири наргилета на ден. Прислужникът му бе по-зает да чисти цевите на тази чудесна залъгалка и да ги парфюмира, отколкото да четка конете и да ги украсява с рози за надбягванията в Булонската гора. В деня, когато испанецът видя побледнялото Люсиеново чело, където съзря белези на заболяване — плод на опустошенията от потисканото любовно чувство, — той пожела да проникне до дъно в това мъжко сърце, на което бе заложил живота си.

През една хубава вечер, когато Люсиен, седнал в кресло, съзерцаваше несъзнателно слънчевия залез през дърветата на градината и както правят потъналите в размисъл пушачи, изпускаше на равни и продължителни издишвания облаци благовонен дим, дълбока въздишка го извади от размислите му. Той се обърна и видя зад себе си абата, застанал прав, със скръстени ръце.

— Ти си бил тук? — възкликна поетът.

— Отдавна — отвърна духовникът — и мислите ми се покриваха с твоите…

Люсиен разбра смисъла на тези думи.

— Никога не съм се смятал за човек с железен характер, какъвто си ти. За мен животът е или рай, или ад; и ако случайно не е нито едното, нито другото, той ми досажда и аз скучая…

Как може човек да се отегчава, когато има пред себе си толкова прекрасни надежди…

— Ако не вярва в тях или ако са много смътни…

— Без глупости! — извика духовникът. — И за теб, и за мен ще бъде по-достойно да ми откриеш сърцето си. Между нас има нещо, което не трябва да съществува някаква тайна! Това продължава вече шестнадесет месеца. Ти любиш една жена.

— След…

— Една безпътна проститутка, наречена Ла Торпий…

— Е, и какво?

— Дете мое, бих ти разрешил да си намериш любовница, но от придворните дами, млада, красива, влиятелна, най-малко херцогиня. Бях ти избрал госпожа д’Еспар, за да я превърнеш без угризения в средство за преуспяване; защото тя нямаше никога да те разврати и щеше да те остави свободен… Но да любиш една проститутка от най-долна проба, когато нямаш като кралете власт да й дадеш благородническа титла, е огромна грешка.

— Аз ли съм първият, който се е отказал от честолюбивите си стремежи, увлечен от безумна любов?

— Добре — рече духовникът и подаде на Люсиен края на наргилето, който той бе изпуснал на земята, — разбирам язвителността ти. Не можеш ли да обединиш честолюбивите си намерения и любовта? В лицето на стария Ерера имаш човек, който като майка ти е безусловно предан, синко…

— Това ми е известно, приятелю — отвърна Люсиен, улови ръката му и я разтърси.

— Ти пожела да притежаваш залъгалките на богатите хора; получи ги. Искаш да блестиш и аз те насочвам към пътя на властта; целувам твърде изцапани ръце, за да ти помогна да напреднеш и ти ще напреднеш. Още малко и няма да ти липсва нито едно от нещата, които се харесват на мъже и жени. Прищевките са те разгалили, но умствено си останал мъж; разбрал съм те напълно и всичко ти прощавам. Само продумай и ще задоволиш мимолетната си страст. Аз разширих обхвата на живота ти, като вложих в него онова, което кара повечето хора да го обожават, а именно белезите на политическото влияние и на властта. Колкото сега си незначителен, толкова прочут ще станеш един ден; не трябва обаче да чупим инструмента, с който сечем пари. Разрешавам ти да вършиш всичко, но не и грешки, които биха убили бъдещето ти. Отварям пред тебе вратите на салоните в квартал Сен-Жермен, но ти забранявам да се търкаляш из уличните локви! Люсиен, в твой интерес ще бъда като желязна преграда в живота ти, от теб и заради теб ще понеса всичко! Ето, така превърнах неумението ти да играеш в живота в чувствителност на сръчен играч… (Люсиен вдигна глава с грубо и раздразнено движение.) Аз отвлякох Ла Торпий!

— Ти! — извика Люсиен.

В пристъп на животинска ярост поетът стана, хвърли в лицето на духовника покрития със злато и скъпоценни камъни край на наргилето и го блъсна толкова буйно, че събори този атлет.

— Аз — отвърна испанецът със същата ужасяваща сериозност и стана.

Черната му перука бе паднала. Голият като мъртвешка глава череп разкриваше истинския образ на този човек; той бе страшен. Люсиен остана седнал на дивана, с отпуснати ръце, потиснат и загледан глупаво в духовника.

— Аз я отвлякох — повтори Ерера.

— Какво си направил с нея? Отвлякъл си я на другия ден след маскения бал…

— Да, след оня ден, когато видях как типове, които не бих ритнал дори в…, оскърбяват човека, които ти принадлежи…

— Типове — прекъсна го Люсиен, — кажи по-скоро чудовища, пред които гилотинираните са ангели. Знаеш ли какво е направило горкото момиче за трима от тях? Единият е бил цели два месеца неин любовник; тогава тя била бедна и изкарвала прехраната си от тинята; той нямал и стотинка, бил като мене, когато ти ме срещна до самата река; тоя приятел ставал през нощта, отивал при долапа, където стояли остатъците от вечерята на Естер и ги изяждал; после тя открила хитруванията му; като разбрала, че го е срам, погрижила се да оставя повече храна и била много щастлива; тя сама ми го разказа във файтона, на връщане от Операта. Вторият я обрал, но преди да се досети за кражбата му, тя му заела една сума, която той все забравял да върне на нещастното момиче, макар че можел да го стори. Колкото пък до третия, тя му създала благосъстояние, като изиграла една комедия, където блести умът на Фигаро; представила се за негова жена и станала любовница на някакъв много влиятелен човек, който я взел за най-невинна буржоазка. Живот — на единия, чест — на другия, богатство — на третия, това са неща, които днес са всичко. А ето как й се отплатиха.

— Искаш ли тези хора да умрат? — запита Ерера с блеснала в очите му сълзица.

— Хайде, пак започваш! Познавам те…

— Не, ти трябва всичко да узнаеш, побеснели поете — каза духовникът, — Ла Торпий не съществува вече…

Люсиен се спусна така буйно към Ерера, за да го стисне за гърлото, че всеки друг на негово място би паднал на земята; но ръката на испанеца задържа поета.

— Изслушай ме, моля ти се — каза той студено. — Превърнал съм Ла Торпий в целомъдрена, чиста, възпитана и вярваща жена, в жена от доброто общество; сега тя получава и образование. Под влияние на любовта ти тя може и трябва да стане втора Нинон, Марнон дьо Лорм или Дюбари, както казваше оня журналист е Операта. Ти можеш да признаеш, че тя ти е любовница, или да си останеш скрит зад творението си, което ще е по-разумно! И в двата случая ще извлечеш полза, гордост, удоволствие и успех; но ако си толкова голям дипломат, колкото си и поет, за теб Естер трябва да си остане проститутка; по-късно тя може би ще ни оправи работите, това момиче си струва парите. Пий, но не се напивай. Ако не бях обуздал страстта ти, къде щеше да си днес? Щеше да се търкаляш с Ла Торпий в тинята на сиромашията, откъдето те измъкнах. На, чети — довърши Ерера съвсем естествено, като Талма в „Манлий“, макар че никога не го бе гледал.

Лист хартия падна на коленете на поета и го изтръгна от учудената прехласнатост, в която го бе хвърлил този страшен отговор; той го взе и прочете първото писмо, написано от госпожица Естер.

„До господин абат Карлос Ерера.

Уважаеми покровителю, няма ли да си кажете, че в мен признателността е по-силна от любовта, като видите, че за първи път използувам способността да изразявам мислите си, за да ви благодаря, вместо да опиша любовта си към Люсиен, който може би вече я е забравил? На вас обаче, светия човек, ще кажа онова, което не бих посмяла да кажа на него, който за мое щастие принадлежи все още на земния живот. Вчерашната церемония изсипа върху мен съкровищата на божията благодат, така че отдавам съдбата си във вашите ръце. Дори и да трябва да умра, като остана далеч от любимия си, ще умра пречистена като Мария Магдалена и душата ми ще съперничи на неговия ангел-хранител. Мога ли да забравя някога, вчерашния празник? Как бих могла да искам да се отрека от славния престол, на който се възкачих? Вчера измих целия си позор в кръщелната вода и приех светото тяло на нашия Спасител; превърнах се в негова дарохранителница. В оня миг чух пеенето на ангелите и престанах да бъда жена, родих се за живот и светлина, обградена от земни възторзи, от възхищението на хората, сред опияняващ облак от тамян и молитви, нагласена като непорочна девица в очакване на небесния съпруг. Откривайки, че съм достойна за Люсиен — на което никога не съм се надявала, — аз се отказах от нечестивата си любов и искам отсега нататък да вървя само по пътя на добродетелта. Ако плътта е по-слаба от душата ми, нека загина. Решете вие каква да бъде участта ми и ако почина, кажете на Люсиен, че съм умряла за него, възродена в името на бога.

Неделя вечерта“

Люсиен вдигна към абата насълзените си очи.

— Знаеш къде се намира жилището на дебелата Каролин Белфьой, на улица Тетбу — поде испанецът. — Нейният прокурор я изостави и тя изпадна в страшна нужда; щяха да наложат запор на вещите й; аз наредих да купят цялата мебелировка и тя си излезе с парцалите си. Сега Естер — този ангел, който пожела да отиде на небето — те чака там.

В този миг Люсиен чу нетърпеливия тропот на конете в двора; той нямаше сили да изрази възторга си от такава преданост, разбираема единствено от него; хвърли се в обятията на човека, когото бе оскърбил, и поправи грешката си само с един поглед и с мълчаливия изблик на чувствата си; после изтича по стълбите, изрече набързо адреса на Естер на ухото на кочияша и конете потеглиха, сякаш страстта на господаря им бе вдъхнала сили да полетят.