Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Опасности, застрашаващи невинните в Съдебната палата

Към два часа при господин Камюзо се яви Люсиен дьо Рюбампре, блед, разстроен, със зачервени и подути очи, с една дума, в състояние на отпадналост, което позволи на следователя да сравни естественото държане с притворното, истинския умиращ с театралния. Пътуването от „Консиержри“ до кабинета на следователя между двама стражари с един съдебен разсилен пред него бе довело отчаянието на Люсиен до връхната му точка. Поетът е така устроен, че предпочита да бъде изтезаван, но не и съден. Като видя това същество, тъй напълно лишено от нравствената сила, която внася колебание у следователя — и която така ярко се бе проявила преди малко у другия арестуван, — господин Камюзо изпита съжаление към такава лесна победа; презрението му помогна да нанесе решителните удари, а с това му вдъхна страшна вътрешна свобода, присъща на играча на кегли.

— Съвземете се, господин дьо Рюбампре, намирате се пред съдия, който по-скоро иска да поправи злото, причинено неволно от Темида чрез предварителен арест, за който няма основание. Вярвам, че сте невинен, така че незабавно ще бъдете пуснат на свобода. Ето и доказателството за вашата невинност. Това е едно писмо, задържано от портиерката ви по време на вашето отсъствие и донесено от нея преди малко. В смущението, причинено от нахлуването на полицията и от новината за арестуването ви във Фонтенбло, тази жена забравила за писмото, което е от госпожица Естер Гобсек… Четете!

Люсиен взе писмото, прочете го и се разплака. Той хълцаше и не можеше да каже нито дума. След четвърт час, през който едва успя да се съвземе, писарят му поднесе преписа от писмото и го замоли да подпише под думите: „Копие, сверено с оригинала, да се представи при първо поискване, докато трае следствието по процеса“, предлагайки му да го свери с първообраза, но Люсиен естествено се позова на честната дума на Кокар.

— Господине — каза му съдията извънредно благодушно, — трудно е все пак да ви освободим, преди да изпълним нашите формалности и преди да сме ви задали няколко въпроса… Обръщам се към вас почти като към свидетел с молба да отговорите. Бих счел едва ли не за излишно да изтъквам на човек като вас, че тук клетвата да се каже цялата истина не е само обръщение към съвестта ви, но и необходимост при вашето положение, което за съвсем кратко време не е още изяснено. Каквато и да е, истината не може да има никакво въздействие над вас; лъжата обаче би могла да ви изправи пред наказателния съд, а мен ще принуди да ви изпратя отново в „Консиержри“, но ако отговорите откровено на въпросите ми, тази вечер ще си спите у вас и ще бъдете реабилитиран чрез едно такова съобщение във вестниците: „Арестуван вчера във Фонтенбло, господин дьо Рюбампре е бил освободен веднага след съвсем кратък разпит.“

Тези думи направиха силно впечатление на Люсиен, а като видя как е настроен неговият арестант, съдията продължи:

— Повтарям, бяхте заподозрян в съучастничество за убийството чрез отравяне на госпожица Естер, но имаме доказателство за нейното самоубийство, следователно въпросът е изчерпан; открадната е обаче една сума от седемстотин и петдесет хиляди франка, която влиза в наследството, а вие сте наследник; тук за жалост има престъпление. Това престъпление е предшествувало откриването на завещанието. А правосъдието има основание да смята, че една личност, която ви обича толкова, колкото ви е обичала и госпожица Естер, си е позволила да извърши това престъпление във ваша полза… Не ме прекъсвайте — спря Камюзо Люсиен, който искаше да му каже нещо, — не съм започнал още разпита. Искам само да разберете, че този въпрос е в интерес на честта ви. Оставете фалшивото и жалко чувство за чест, свързващо двама съучастници, и кажете истината!

Читателят навярно вече е забелязал огромното несъответствие в средствата за борба между подследствените и следователите. Естествено умело използуваното отрицание се отличава с категоричността на формата и е достатъчно за защитата на престъпника; но то е нещо като рицарско снаряжение, което става съкрушително тежко, щом острието на водещия следствието попадне на някаква пролука. Окаже ли се отрицанието недостатъчно срещу отделни очевидни факти, обвиняемият попада изцяло в ръцете на съдията. Представете си сега някакъв полупрестъпник, какъвто е Люсиен, спасил се от първото крушение на почтеността си, който би могъл да се поправи и да стане полезен за своята страна; такъв човек ще загине в примките на съдебното следствие. Следователят диктува един съвсем сух протокол — верен анализ на въпроси и отговори. В него нищо не е останало от преднамерените му бащински думи или от увещания, измамни както горното. Съдиите от по-горната инстанция и съдебните заседатели виждат резултатите, но не познават средствата. Ето защо според някои напредничави умове най-добре би било следствието да се извършва от съдебни заседатели както в Англия. Тази система бе въведена и във Франция за известно време. По кодекса от месец Брюмер на IV републиканска година тази институция се наричаше „следствено жури“, за разлика от съдебното жури. А що се отнася до самия съдебен процес, ако се върнем към следственото жури, той би трябвало да се прекрати в кралските съдилища и да се води без съдебни заседатели.