Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Splendeurs et misères des courtisanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Оноре дьо Балзак. Величие и падение на куртизанките

Френска, второ издание

 

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

 

Дадена за набор юли 1980.

Подписана за печат октомври 1980.

Излязла от печат ноември 1980.

Формат 84×108/32

Печатни коли 34,50. Изд. коли 28,98.

УИК 28,75 Цена 3,26 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Нападение и отбрана

Точно тогава влезе един прислужник от канцеларията на Полицейската префектура, подаде на господин Камюзо някакво писмо и зачака отговор. Като го прочете, съдията поговори с Кокар, но така тихо на ухото, че никой нищо не можа да чуе. Обаче по един поглед, хвърлен на Камюзо, Жак Колен отгатна, че някакво сведение за него е предадено чрез префекта на полицията.

„Приятелят на Пейрад продължава да върви по петите ми — помисли той. — Ако знаех кой е, щях и от него да се отърва както от Контансон. Дали ще мога да видя пак Азѝ?…“

Съдията подписа бележката, написана от Кокар, сложи я в плик и я подаде на прислужника от службата на пълномощниците.

Тази служба е необходим помощник на правосъдието. Оглавявана от полицейския комисар ad hoc[1], тя е съставена от полицейски чиновници, които с помощта на полицейските комисари на всеки квартал извършват претърсванията и дори арестуването на лица, заподозрени в съучастничество в престъпления или в закононарушения. Тези пълномощници на съдебната власт спестяват на следователите, натоварени с някакво следствие, скъпоценно време.

По знак на съдията господин Льобрьон и санитарят облякоха подследствения и излязоха заедно с разсилния. Камюзо седна отново пред бюрото си и започна да си играе с перото.

— Вие имате някаква леля — каза той изведнъж на Жак Колен.

— Леля ли? — отвърна учудено дон Карлос Ерера. — Но, господине, аз нямам никакви роднини, аз съм незаконен син на покойния херцог д’Осуна…

В себе си той си казваше: „Доближават ме!“ — намек за играта на криеница, която впрочем е детско представяне на страхотната борба между правосъдието и престъпника.

— Да! — отвърна Камюзо. — Така е, имате леля, госпожица Жаклин Колен, която сте настанили под странното име „Азѝ“ при госпожица Естер.

Жак Колен направи едно нехайно движение с рамената, съответствуващо напълно на заинтересованото му изражение, с което слушаше думите на съдията, който пък го гледаше с подигравателно внимание.

— Внимавайте — продължи Камюзо. — Изслушайте ме хубаво.

— Слушам ви, господине.

Бележки

[1] Назначен специално за това (лат.). — Б.пр.