Оноре дьо Балзак
Величие и падение на куртизанките (127)

Изповед

Жак Колен бе въведен в нещо като мазе, където младият Теодор, облечен с усмирителна риза, седеше на крайчеца на отвратителното легло. Получил за миг светлина откъм коридора, Тромп-ла-Мор веднага позна Биби-Люпен в застаналия прав и опрян на сабята си жандарм.

— Jo sono Gaba Morto! Parla nostro italiano — каза бързо Жак Колен. — Vengo ti salvar. (Аз съм Тромп-ла-Мор, говори италиански, идвам да те спася.)

Всичко, което двамата приятели щяха да си кажат, щеше да остане неразбираемо за мнимия жандарм, а тъй като бе там, така да се каже, за охрана на затворника, Биби-Люпен не можеше да напусне поста си. Затова яростта на началника на обществената безопасност бе неописуема.

Теодор Калви — млад човек с блед и възмаслинено зелен цвят на лицето, руси коси, хлътнали, мътносини очи, с много добро телосложение, с невероятно силни мускули, скрити зад отпуснатата външност, каквато понякога се среща у южняците — би имал най-прекрасно лице, ако не бяха извитите вежди и ниското чело, които му придаваха нещо зловещо, ако не бяха жестоките като на дивак червени устни и играта на мускулите, издаваща свойствената за корсиканците раздразнителност, която при внезапна разправия ги тласка така бързо към убийство.

Смаян от звуците на този глас, Теодор вдигна бързо глава и помисли, че има халюцинация; тъй като бе свикнал вече от двумесечния си престой с дълбокия мрак на тази кутия от дялан камък, той погледна към мнимия свещеник и въздъхна дълбоко. Той не позна Жак Колен, в чието разядено от сярната киселина лице не откри лицето на своя шеф.

— Аз съм твоят Жак, облякъл съм се като свещеник и идвам да те спася. Да не направиш глупостта да ме познаеш, дръж се като че ли се изповядваш.

Това бе казано в скоропоговорка.

— Младият човек е много потиснат, той се плаши от смъртта и ще признае всичко — обърна се Жак Колен към жандарма.

— Кажи ми нещо, което да ми докаже, че ти си той, защото само гласът ти е същият.

— Виждате ли, горкият нещастник ми казва, че е невинен — продължи Жак Колен, обърнат все така към жандарма.

Биби-Люпен не посмя да заговори от страх да не го познаят.

— Навеки мой! — пошушна Жак на ухото на Теодор условната дума.

— Навеки твой! — отговори младият човек с втората част от паролата. — Наистина си моят шеф.

— Ти ли извърши престъплението?

— Да.

— Разкажи ми всичко, за да зная как да те снася; крайно време е, Шарло вече е тук.

Корсиканецът веднага падна на колене, сякаш искаше да се изповяда. Биби-Люпен не знаеше какво да прави, тъй като този разговор бе така бърз, че отне по-малко време, отколкото е нужно да бъде прочетен. Теодор разказа накратко известните вече обстоятелства на престъплението, които Жак Колен не познаваше.

— Съдебните заседатели ме осъдиха без доказателства — завърши той.

— Дете, какво си седнал да спориш, когато ще ти отрежат косите!…

— Но аз може да съм бил натоварен само да открадна скъпоценностите. Виждаш ли как съдят, и то в Париж!…

— А как стана работата? — запита Тромп-ла-Мор.

— Ами така! Откакто не сме се виждали с теб, се запознах с едно момиче корсиканче, което срещнах като пристигнах в Пантен (Париж).

— Мъже, толкова глупави, че да се влюбят в една жена, винаги свършват така… — възкликна Жак Колен. — Те са като тигрите на свобода, тигри, които дрънкат глупости и се гледат в огледало… Не си бил разумен!…

— Но…

— Я да видим, за какво ти послужи тази дяволска женска?…

— Тази женичка, която е висока колкото вързоп съчки, тънка като змиорка и ловка като маймуна, се промъкна през пещта и ми отвори вратата на къщата. Натъпканите с кюфтета кучета бяха мъртви. Замразих двете жени. Щом взе парите, Жинета затвори вратата и излезе пак през пещта.

— Едно толкова хубаво изобретение си заслужава да умреш за него — забеляза Жак Колен, възхитен от начина, по който бе извършено престъплението, както гравьорът се възхищава от модела на някоя статуйка.

— Направих глупост, че проявих толкова майсторлък за хиляда екю!…

— Не, за една жена! — поправи го Жак Колен. — Нали ти казвам, че те ни вземат целия ум!…

Жак Колен хвърли на Теодор поглед, пламтящ от презрение.

— Тебе те нямаше, бях останал сам… — отговори корсиканецът.

— Е, и обичаш ли я, малката? — запита Жак Колен, разчувствуван от упрека, съдържащ се в този отговор.

— Ах, ако искам да живея сега, то е по-скоро за тебе, а не за нея.

— Стой спокойно! Не са ме нарекли току-така Тромп-ла-Мор! Поемам грижата за теб!

— Какво? Да живея ли?… — викна младият корсиканец и вдигна вързаните си в ръкавите ръце към плажния свод на карцера.

— Моя малка Мадлен, приготви се да се върнеш в доживотния затвор — каза Жак Колен. — Трябва да очакваш такова нещо, няма да ти сложат венец от рози като на тлъсто говедо!… Щом вече са ни оковавали за Рошфор, значи, че се опитват да се отърват от нас! Но аз ще наредя да те изпратят в Тулон, ти ще избягаш оттам и ще се върнеш в Пантен, където ще ти уредя един хубав животец…

Въздишка, каквато рядко се е чувала под този неумолим свод, въздишка на облекчение разтърси камъка, който отрази този несравним по музикалността си звук в ухото на смаяния Биби-Люпен.

— Това е въздействието на опрощението, което му дадох заради разкритията му — каза Жак Колен на началника на обществената безопасност. — Знаете ли, господин жандарм, тези корсиканци са много вярващи! Той обаче е невинен като младенеца Исус и аз ще се опитам да го спася…

— Да ви благослови бог, господин абат!… — каза на френски Теодор.

Тромп-ла-Мор, който играеше повече от всякога ролята на каноника. Карлос Ерера, излезе от килията на осъдения, втурна се по коридора и като се яви пред господин Голт, разигра сцена на ужас.

— Господин директоре, този младеж е невинен, той ми каза кой е виновният!… Той щеше да умре заради неправилно разбиране на честността… Такива са корсиканците! Вървете и поискайте от главния прокурор да ме приеме за пет минути. Господин дьо Гранвнл няма да откаже да изслуша незабавно един испански духовник, пострадал толкова много от френското правосъдие!…

— Отивам! — отговори господин Голт за голямо учудване на всички, които присъствуваха на тази необикновена сцена.

— Но — продължи Жак Колен — наредете, докато чакам, да ме заведат на двора, защото там ще довърша разговора си с един престъпник, чието сърце успях вече да разчувствувам… И тези хора имат сърца!

Горните думи раздвижиха всички, които се намираха там: жандармите, писаря от входната канцелария, Сансон, надзирателите, помощника на палача — всички, които според затворническия стил чакаха нареждане и монтирането на машината; тези хора, по които вълненията направо се плъзгат, без да оставят следи, бяха разтърсени от напълно разбираемо любопитство.