Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- گلستان, 1258 (Пълни авторски права)
- Превод от персийски (фарси)
- Йордан Милев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2012)
Издание:
Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)
Персийска, Първо издание
Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев
Рецензент: Марта Симитчиева
Редактор: Василка Хинкова
Художник: Стефан Марков
Художник-редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Георги Дойчинов
Коректор: Галя Луцова
Дадена за набор декември 1982 г.
Подписана за печат юли 1983 г.
Излязла от печат октомври 1983 г.
Формат 70X100/16.
Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.
УИК 14,52.
Код 04/95367/79439/5579-1-83
Цена 6,48 лева
ДИ „Народна култура“ София
Подвързия ДП „Георги Димитров“
Печат ДП „Балкан“ София
История
- — Добавяне
5
В биографията на Ардашир Бабакан[1] се разказва как той попитал веднъж един арабски мъдрец:
Какво количество храна трябва да се приема на ден?
— Сто дирхема! — отговорил онзи.
— А каква сила дава това количество? — попитал Ардашир.
— Тази храна — отговорил мъдрецът — ще те носи, а всичко друго, което добавиш към нея, ще носиш ти!
Това значи, достатъчно е такова количество храна, че да се държиш сам на нозете си, а всичко, което изядеш отгоре на това е излишък, който ще трябва да носиш с нозете си.
Храната е, за да живееш
и пред бог молитвено да спреш,
а ти си мислиш, че си на земята,
за да ядеш.