Саади
Гюлестан (24) (Градина на розите)

22

Някакъв цар заболял от страшна болест. По-добре да не се споменава каква. Група гръцки лекари решили, че за този болен няма друг лек освен жлъчката на човек, който притежава определени качества. Царят заповядал да издирят такъв човек. Намерили един селски син, който притежавал характерните черти, посочени от лекарите. Царят повикал при себе си бащата и майката на младежа, наградил ги с богата дан, а съдията прочел следния ферман: „Разрешено е да се пролее кръвта на сиромаха заради спасението на падишаха“. Палачът се приготвил. Младежът вдигнал глава към небето и се усмихнал. Царят попитал:

— Какво е това богослужение, когато се намираш в такова положение?

Младежът промълвил:

— Дълг на родителите е да се грижат за децата; в съда отиват с жалба; а правосъдие търсят от падишаха. Но сега родителите са съгласни да се пролее кръвта ми заради преходни хорски блага, съдията произнесе присъдата за моя последен път, а султанът търси изцеление в моята смърт. Не виждам друга опора освен славния и велик бог.

От теб обиден, друг кого да моля?

Едничък съд за мен е твойта воля.

От тези думи свило се на султана сърцето, а от очите му потекли сълзи по лицето. Той промълвил:

— По-добре болен да онемея, отколкото невинна кръв да пролея!

Прегърнал момъка, целунал челото и очите му, с несметни богатства го дарил и го освободил. Казват, че този, който бил заболял — същата седмица оздравял.

Все още помня аз стиха, край Нил понесен,

един пазач на слонове повтаряше със стон:

 

„Щом ти не знаеш как е стъпкана от тебе мравка,

то представи си, че те е прегазил слон!“