Саади
Гюлестан (177) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

12

Веднъж между няколко пешаци хаджии започнал спор. В това пътешествие аз също вървях пешком. Ние се скарахме сериозно, хванахме се за косите, издрахме си лицата и се ругаехме всякак. Но ето че аз чух как един — от седящите в покритата носилка — казва на своя спътник:

— Удивително! Когато пешката от слонова кост измине пътя до края на шахматното поле, става царица, сиреч — става по-добра, отколкото е била, а пешите поклонници, които отиват в Мека, преминаха пустинята и станаха по-лоши!

Кажи ти на светеца, който хората обижда

и кара ги да ходят голи, боси:

 

Не ти, камилата хаджия е, защото

тя, бедната, пасе бодили и товара носи.