Саади
Гюлестан (158) (Градина на розите)

2

Един старец разказвал:

— Ожених се за една девойка, украсих стаята с рози и всеки час през деня и през нощта се уединявах с жена си. Привързах се към нея от сърце и не свалях очите си от нейното лице. Дълги нощи не спях, а й разказвах забавни истории и весели случки с надежда, че тя ще свикне с мен и ще престане да ме отбягва. Веднъж й продумах:

— Навярно добрата съдба е била твоя приятелка и очите на щастието ти са били будни, щом като си попаднала на опитен, образован и скромен старец: старец, който познава света, понася горещината и студа, който е изпитал и добро, и зло, знае цената на дружбата, изпълнява условията на любовта, който е добър и умен, общителен и сладкодумен.

Обиждай ме, ала за твоето сърце

готов съм да те нося на ръце.

 

А щом подобно папагал, ти търсиш сладостта,

душата ми да е за тебе захарта!

Ти не попадна в ръцете на самодоволен младеж, глупав и лекомислен безделник, който всяка минута изпитва нова страст и всяка секунда променя своето мнение, всяка нощ спи в ново легло и всеки ден си намира нова любовница.

От млад човек не чакай вярност,

макар че е красив и лунолик.

 

Нали така и влюбеният славей

за нова роза пее всеки миг,

за разлика от старците, които живеят разумно и благовъзпитано, а не по повелята на младежката глупост.

Търси ти хора по-добри от теб, по-благородни,

бъди по-малко с тез, които са на теб подобни!

Наприказвах й толкова много неща от този род — продължил старецът, — та ми се стори, че сърцето й е попаднало в мрежите ми и че е станала моя плячка. Но изведнъж из сърцето й, изпълнено с мъка, се изтръгна тежка въздишка и тя промълви:

— Всички тези думи, които каза, според мен не тежат повече на кантара на моя ум от онази дума, която чух веднъж от своята бавачка: „За младата жена е по-добре да легне с хълбок, от стрела прободен, отколкото със мъж негоден!“

Когато види тя съпруга си спаружен,

с изпръхнала уста, за нищо вече нежелан,

 

ще каже: „За какво ли ми е нужен,

навярно да си го държа за талисман!“

* * *

Ако жената бъде недоволна,

не струва нищо и лула тютюн.

 

Щом старецът не може да се вдигне,

нима му трябва някакъв бастун?

С една дума, съюзът между нас се оказа невъзможен и завърши с раздяла. Когато измина съответният срок, омъжиха я за един младеж — избухлив и зловреден, своенравен и беден. Тя понасяше обиди и побоища, лишения и глад и все пак беше признателна на бога за милостта: „Благодаря ти, господи, че се избавих от тежките мъки и намерих вечно блаженство!“

Макар че си жесток, несправедлив,

понасям всичко аз, защото си красив.

* * *

Да изгоря, но само с тебе, в ада,

отколкото до бъда в рая с друг.

 

Пред урода със аромат на роза,

красавец предпочитам с дъх на лук.