Саади
Гюлестан (1) (Градина на розите)

Въведение

В името на милостивия и милосърден аллах! Хвала на славния и могъщ бог, защото, ако сме покорни, ще заслужим неговата милост и от благодарност ще увеличи благата ни. Всеки дъх, който вдишваме, удължава живота ни, а този, който изпускаме, обновява нашето естество.

И така всеки дъх съдържа две блага, а за всяко благо трябва да даваме мило и драго.

Но где са тук ръцете и очите,

достойно да се отблагодарите?

„О, семейство Давидово^[1]! Отплати се с благодарност. Колко малко са благодарните хора сред моите роби!“

Добър е този роб — за своите постъпки

пред божия престол глава навел,

 

че иначе — от всички кой ли може

да върне туй, що е от бога взел!

Поръсва всички дъждът на безбройните му милости; килимът на безпределната му щедрост се разстила навсякъде.

Той не смъква от своите роби завесата на честта заради смъртните им грехове, не ги лишава от насъщния хляб заради подлостта.

Великодушни, ти си благ и щедър

към гебри^[4] и към християни.

 

И ще ли ни лиши от милостта си

ръката и врага когато храни?

Каза той на Фарраш — източния вятър — да разстеле изумруден килим и заповяда на кърмилниците — пролетните облаци — да нахранят малките кълнове, лежащи в земната люлка; облече той дърветата с дрехата на пролетта — наметало от зелени листа, а на главите на техните деца — клонките — сложи в чест на пролетта шапчици от цветчета; по негова заповед тръстиковият сок се превръща в прекрасен мед, а костилката на фурмата благодарение на неговата грижа става палма до небесата.

Стараят се луна и слънце

и облак, и небе, и вятър

да се сдобиваш с хляб насъщен,

да го ядеш щастливо.

 

Те са готови да ти служат,

на волята ти са покорни,

на волята Му да не си покорен

е несправедливо.

Преданието, дошло до нас от ореола на всичко съществуващо, гордостта на създанията, славата на човечеството, най-добрият от хората, съвършенството на всички времена — пророкът Мохамед — бог да го благослови и да пребъде —

Доброволен наш защитник

и пророк великодушен,

разпределящ всяко благо,

и със знак незрим е той.

 

Всяка крепост е спокойна,

щом такъв защитник има,

мигар страшни са вълните,

щом кормчията е Ной?

* * *

Достигна той върха неземен,

разсея мрака с красота —

затуй молете се за него,

за близките му по света. —

гласи, че когато някой от грешните роби, затруднен от тежките окови на нещастията и прегрешенията, с разкаяние издигне ръце към двореца на славния и могъщ бог и с надежда в неговото милосърдие, а всевишният не го погледне и робът още веднъж го повика, а той отново му откаже, и ако робът с ридание и молба го повика за трети път, то бог, всевишен и всесилен, ще промълви:

— О, ангели мои, срамувам се за своя роб — няма той друг бог освен мен и нека е простен; ще приема благосклонно молитвата му и ще изпълня неговата молба, защото ме е срам от риданията и разкаянията му.

Великодушен, милосърден, в небето бог царува:

извършва робът грях, ала се Той срамува!

Ревностните служители от храма на негово величество признават, че не му служат достатъчно добре, като казват:

— Ние не ти служим така, както трябва да ти служим.

А хората, които описват неговата хубост, са смаяни:

— Не те познаваме така, както трябва да те познаваме.

Ако някой ме помоли да опиша аз твореца,

то какво ще каже този, що е от сърце лишен?

 

Влюбеният е безсилен две-три думи да продума,

няма глас у този, който от любов е съкрушен.

Някакъв благочестив мъдрец, като отпуснал глава на гърдите си, потънал в морето на откровението. Щом излязъл от това състояние, един от приятелите му шеговито го попитал:

— Какъв е чудесният подарък, който ни донесе от градината, където се разхождаше?

— Мислех — отвърнал той, — доближа ли розовия храст, да напълня полата на дрехата си с рози, за да ги подаря на своите приятели. Но когато се добрах дотам, така ме опияни на розите ароматът, че полата на дрехата ми се изплъзна от ръката!

Учи се на любов от пеперудата,

о, ранобудна птицо,

тя дума не мълви, обжарена от първите лъчи.

Приказват ли за любовта, ти знай — не я познават,

а този, който я познава, си мълчи.

 

О, ти, който си над всичко,

над ума и над сърцето,

над това, което шепнем,

знаем, гоним като дим —

 

дните ни завършват вече,

а сме още върху прага

на вратата, зад която

ти стоиш недостижим.

Прекрасната мълва за Саади, носена от уста на уста из народа, и славата на неговите думи, разпръснати из зеления простор, сладката фурма на неговите разкази, която ядат като захар, и откъсите от неговите съчинения, които се разнасят по света като златни листа, не трябва да се приписват само на съвършенството на неговия талант и красноречие. Може би цялата работа е в това, че владетелят на света, оста на кръговрата на времето, приемникът на Сюлейман, защитникът на хорската вяра, великият атабек Мозафар ед-Дин Абу Бакр ибн Саад ибн Занги — сянка на всевишния аллах на земята (господи, бъди доволен от него и го направи доволен) — е обърнал към него своя покровителствен поглед, изразил е пълното си одобрение и е показал искрено разположение, в резултат на което всички хора — както обикновените, така и избраните — единодушно са го обикнали, тъй като хората изповядват вярата на своите владетели.

Откакто ти ме забеляза и бях от теб благословен,

подобно слънце засияха творбите, писани от мен.

Макар че твоят роб е пълен

със недостатъци безброй,

в достойнства всички се превръщат,

щом е от царя озарен.

* * *

Прислужникът във банята ми даде

къс ароматна хума да се мия.

 

„Ти мускус ли си, или амбра^[5] — я попитах, —

от твоя мирис чист да се опия?“

 

„Не — отвърна тя, — аз бях прах нищожен,

но чудна роза редом с мен израсна

 

и съвършенството й ме направи

да ти изглеждам в тоя миг прекрасна.“

Боже, ощастливи мюсюлманите с дълголетието му, умножи неговите прекрасни и достойни за похвала добродетели, въздигни неговите приятели и наместници, унищожи враговете и недоброжелателите му, както е казано за това в Корана. Направи така, че в страната му да бъде безопасно, а неговите наследници да живеят прекрасно.

Донесе на света той радост

и затова — да е щастлив,

с победи да го радва господ,

към праведните справедлив!

И нека израсте дървото,

където коренът е той,

че щом са семената щедри,

там всеки ствол ще е красив.

Нека всевишният и могъщ създател да запази от опасности чистата земя на Шираз с помощта на строги и справедливи управници и старанието на трудолюбиви учени — до деня на Страшния съд!

Фарс не ще познае мъка, нито пък беди,

докато, от бога пазен, управляваш ти.

 

Може ли да се намери някъде в света

по-добър приют от този, там, зад твоята врата.

 

Ти си длъжен да ни пазиш от грях и порок —

и награда ще получиш от самия бог.

 

Господи, на Фарс земята запази от ветри зли,

докато вилнеят ветри и за нея ни боли.