Саади
Гюлестан (137) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

2

Казват, че един господар имал рядко красив роб и винаги отправял към него поглед, изпълнен с любов. Веднъж властелинът казал на един от своите приятели:

— Ех, добре щеше да бъде, ако този роб, който е толкова красив и строен, не си отпускаше езика и си живееше спокоен!…

— О, братко — отвърнал другият, — ако е разбрал чувствата ти, не чакай повече от него покорност, тъй като, щом между хората се породи любов или злоба, изчезват господарят и робът!

Ако започне шахът с роба

да се държи като с другар,

 

не ще е чудно, ако робът

на шаха стане господар.

* * *

И щом е роб — вода да носи,

да прави тухли от калта.

Ако случайно го разглезиш,

ще ти докара той беда.