Саади
Гюлестан (151) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

16

Помня как в дните на моята младост вървях по улицата с преизпълнено от самотност сърце и видях едно прекрасно лице. Това беше през месец юли, когато горещината пресушаваше устата и ме караше самума[1] да губя ума и дума. Не можех да понеса слънчевия зной и потърсих защита под сянката на някаква стена, надявайки се някой да угаси юлската ми жажда със студена вода.

Изведнъж в тъмната сянка на дома засия зора — появи се красавица за миг, чиято прелест не е в състояние да опише и най-красноречивият език. Тя изгря като утро в градината — свежа и млада — или като жива вода в ада. В ръката си държеше чаша с леденостудена вода, подсладена със захар и вино. Не знам дали към питието имаше розова вода, или в него бяха попаднали няколко капки от розата на нейното лице. С една дума, аз взех това подсладено питие от нея, изпих го и като че ли започнах отново да живея!

Така съм жаден, че не ще се утоля — не крия,

дори и цялото море до дъно да изпия.

 

Блажен е този, който още в утринния миг

се наслаждава на такъв прекрасен лик.

 

Пияният за кратко е пиян и изтрезнява,

а влюбеният — до смъртта си чак пиян остава.

Бележки

[1] Самум — горещ вятър в Сахара, който духа от юг на север и носи облаци от пясък.