Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- گلستان, 1258 (Пълни авторски права)
- Превод от персийски (фарси)
- Йордан Милев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2012)
Издание:
Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)
Персийска, Първо издание
Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев
Рецензент: Марта Симитчиева
Редактор: Василка Хинкова
Художник: Стефан Марков
Художник-редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Георги Дойчинов
Коректор: Галя Луцова
Дадена за набор декември 1982 г.
Подписана за печат юли 1983 г.
Излязла от печат октомври 1983 г.
Формат 70X100/16.
Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.
УИК 14,52.
Код 04/95367/79439/5579-1-83
Цена 6,48 лева
ДИ „Народна култура“ София
Подвързия ДП „Георги Димитров“
Печат ДП „Балкан“ София
История
- — Добавяне
13
Чух за един цар, който цяла нощ гулял и на сутринта, когато престанал да пиянствува, зашептял:
Не съществува миг по-благ за нас под свода божи,
когато нито злото, ни доброто ни тревожи.
На улицата лежал гол дервиш. Той казал:
Ти, който във света си най-щастлив,
ще бъдеш ли към мен немилостив?
Харесали на царя тези думи. И като решил да хвърли през прозорчето кесия с хиляда динара[1], той викнал:
— Хей, дервишо, подложи полите си!
Дервишът отвърнал:
— Откъде да взема тези поли, като нямам дреха?
Милостта на царя към нищетата на този дервиш нараснала още повече. Той добавил към динарите и халата си и му ги изпратил по слугата.
Дервишът бързо пропилял тези пари и отново се върнал при царя.
Пари в прахосник и търпение
на влюбения във сърцето —
приличат на вода в решето.
Доложили за това на царя в такова време, когато не му било до него. Царят се възмутил и се намръщил. Ето защо проницателните и мъдри хора казват, че не трябва да се предизвиква гневът и яростта на царете, тъй като голяма част от високите им помисли са свързани с важни държавни дела и уморени от тях, те не могат в такива мигове да понасят присъствието на прости хора.
В неподходящо време и с молбица плаха
не ще получиш милостта на падишаха.
Мигът не е ли сгоден, ти не се моли,
че безполезно ще те заболи.
Царят заповядал:
— Изгонете този дързък прахосник, който пропиля толкова много пари за съвсем кратко време. Та нали държавната хазна е хляб за бедняците, а не храна за братята на самия сатана.
Ако глупакът изгори свещта си през деня,
не ще се радва през нощта на светлина.
Един от везирите — съветник на царя — казал:
— О, господарю, според мен за такива хора ще бъде най-добре да им се отделят средства за живот през определен къс от време, за да не ги прахосват наведнъж. А това, дето заповяда да го накажат и да не го пускат, е несъвместимо с нрава на великодушните. Те не бива да обнадеждават някого с милостта си, а след това да го огорчават, като го лишават от тази надежда!
Пред алчни хора заключи вратата,
отвориш ли я — бъди благ в душата.
* * *
Не се събират жадните в Хеджаз[2]
на сухо място сред простора.
Където има извор свеж,
ще видиш птици, мравки, хора.