Саади
Гюлестан (62) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. — Добавяне

19

Веднъж на гръцка земя разбойници нападнали и ограбили някакъв керван. Търговците се вайкали и плачели, призовавали бога и пророка да се застъпят за тях, но напразно — съдбата била жестока.

Разбойникът, щом удържи победа,

че плачат керванджиите не гледа.

В същия керван се намирал мъдрецът Логман. Един от керванджиите му казал:

— Може би ще се обърнеш към тях с уважение и ще им кажеш нещо за поучение, за да оставят поне част от имуществото ни; та нали ще бъде жалко, ако оставим да пропадне такова богатство!

Той отговорил:

— Жалко ще е заради техните зулуми да им говоря мъдри думи!

Ръждата, щом желязото покрие,

едва ли с лъскане ще го спасиш.

 

Не може с гвоздей камък да пробиеш,

престъпника — с добро да убедиш.

* * *

Добре ли си — на бедните помагай,

макар че милостта не е покой.

 

На молещия изпълни молбата,

от теб да не открадне той.