Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- گلستان, 1258 (Пълни авторски права)
- Превод от персийски (фарси)
- Йордан Милев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2012)
Издание:
Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)
Персийска, Първо издание
Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев
Рецензент: Марта Симитчиева
Редактор: Василка Хинкова
Художник: Стефан Марков
Художник-редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Георги Дойчинов
Коректор: Галя Луцова
Дадена за набор декември 1982 г.
Подписана за печат юли 1983 г.
Излязла от печат октомври 1983 г.
Формат 70X100/16.
Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.
УИК 14,52.
Код 04/95367/79439/5579-1-83
Цена 6,48 лева
ДИ „Народна култура“ София
Подвързия ДП „Георги Димитров“
Печат ДП „Балкан“ София
История
- — Добавяне
12
Някакъв проповедник, който притежавал отвратителен глас, смятал, че пее прекрасно и, уви, не пропускал случай да се изяви. Ти би казал, че в гърлото му има гарван, който предвещава раздяла, или би решил, че думите от Корана: „Наистина и най-противният от гласовете — е гласът на магарето“ — са казани за него.
Когато ревне проповедникът Аболфаварес[1],
стените на Естахр[2] се тресат сред Фарс.
Жителите на селото търпели безкрайни мъки, но поради сана му не се решавали да роптаят против него. Ала веднъж дошъл да го навести един проповедник, който изпитвал към него скрита омраза, и му разказал:
— Сънувах един сън за теб, дано да бъде за твое добро!
— Какъв е сънят? — попитал онзи.
— Стори ми се насън — отговорил дошлият, — че имаш прекрасен глас и хората се наслаждават на твоето пеене!
Проповедникът потънал за известно време в размисъл, а след това промълвил:
— Благословен сън си сънувал, тъй като ми показа моя недостатък и аз разбрах, че имам противен глас и хората се измъчват от моето гръмко пеене. Разкайвам се и отсега нататък ще произнасям молитвата съвсем тихичко!
Защо ми са приятели, що лудо
приемат глупостите ми за чудо
или за доблест всеки мой порок:
уж виждат роза, а не шип жесток.
Къде сте, врагове, че само с вас
пороците ще си открия аз?