Саади
Гюлестан (9) (Градина на розите)

7

Някакъв падишах се качил на кораб заедно с един тюркски гулам^[1]. Гуламът никога не бил виждал море и нямал представа за морската болест. И когато корабът заплавал, той изпитал несгода, тръшнал се разтреперан на пода и колкото и да го успокоявали, той не можел да дойде на себе си. Това помрачило настроението на шаха, но нямало какво да прави със сиромаха. На кораба имало един мъдрец. Той казал на царя:

— Ако заповяда царят на страната, ще намеря начин да успокоя слугата.

— Това би било много хубаво и благородно! — отвърнал царят.

Мъдрецът заповядал да хвърлят гулама в морето. Щом потопил няколко пъти главата си, моряците го хванали за косата и го измъкнали на палубата. След това той седнал в един ъгъл и се успокоил. Царят се учудил:

— Каква е същността на тази мъдрост?

Мъдрецът казал:

— Той никога не е изпитвал страх от удавяне и не съумя да оцени безопасността върху кораба. А само онзи може да разбере на благополучието цената, който е преживял бедата.

Понеже ти си сит, хлябът ечемичен не ти се нрави,

но лошото за теб — за мен е славен пай.

 

Чистилището в рая за красавицата ад е,

за другите, които са във ада, то е рай.

* * *

Едно е своята любима да ласкаеш,

а друго — пред вратата й да си мечтаеш.