Саади
Гюлестан (66) (Градина на розите)

23

Божието милосърдие пратило на някакъв човек, затънал в грехове, светла благодат и той отново се върнал при праведниците. Благодарение на общуването с дервиши, на похвалните му деяния и чистотата на душата порочните наклонности на неговия нрав били заменени с благородни качества и той укротил чувствените си влечения. Въпреки това клюкарите продължавали да злословят за него, че е такъв, какъвто е бил преди, и че въздържаността и благочестието му не заслужават доверие.

Ще се спаси от бога този, който

със добро го поменува,

ала от хорския език

спасение не съществува.

Той не издържал обидите от злите езици и се оплакал на своя наставник. Онзи му отговорил:

— Как ще можеш да се отблагодариш на бога за такава милост, щом си по-добър, отколкото хората те мислят?

Не казвай повече: „От злоба

клеветниците хулят роба,

 

злословят срещу мен със стръв,

мърсят пролятата ми кръв!“

 

Бъди добър, макар охулен,

отколкото — мръсник притулен.

Аз би трябвало да мисля и да се тревожа за това, че доброто мнение на хората за мен е стигнало до съвършенство, а аз съм самото несъвършенство.

О, ако върша туй, което сам говоря,

аз портите на рая ще отворя.

* * *

Макар и нещо да укрия от съседа,

знам: винаги аллах над мене гледа.

* * *

Затваряме ний пътната врата,

пороците ни да останат в тайна,

 

но можеш ли да скриеш нещо ти

пред бога във вселената безкрайна!