Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- گلستان, 1258 (Пълни авторски права)
- Превод от персийски (фарси)
- Йордан Милев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2012)
Издание:
Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)
Персийска, Първо издание
Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев
Рецензент: Марта Симитчиева
Редактор: Василка Хинкова
Художник: Стефан Марков
Художник-редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Георги Дойчинов
Коректор: Галя Луцова
Дадена за набор декември 1982 г.
Подписана за печат юли 1983 г.
Излязла от печат октомври 1983 г.
Формат 70X100/16.
Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.
УИК 14,52.
Код 04/95367/79439/5579-1-83
Цена 6,48 лева
ДИ „Народна култура“ София
Подвързия ДП „Георги Димитров“
Печат ДП „Балкан“ София
История
- — Добавяне
13
Заключили в една клетка папагал и гарван. Папагалът се измъчвал: неприятно му било да гледа гарвана и казал:
— Твоята отвратителна външност и омразният ти вид, противните ти навици и… всичко в теб ме отвращава! О, гарване, вестителю на раздялата, о, ако между мен и теб разстоянието беше такова, каквото е между изтока и запада!
Събуди ли се някой и те види,
денят му ще е черен като креп.
Съсед подобен само заслужаваш,
но где ще се намери като теб?
Най-удивителното от всичко било това, че гарванът също много тъгувал и се измъчвал от съседството с папагала. Бъбрейки: „Спаси ме, господи!“ — той се оплаквал от превратността на съдбата и потривайки от отчаяние криле, говорел:
— Ех, че тежка съдба! Каква зла орис и променливо време настана! На моя сан подобава не това, а да се разхождам важно по градинската ограда с някоя врана!
За праведния мъж е ад затвора,
ако попадне в него на безпътни хора.
Какъв грях съм извършил, че съдбата ме наказа с оковите на бедствието в обществото на този самодоволен глупак и негоден дърдорко?
Не ще пристъпи никой до стената,
ако те види в миг изобразен.
Дори за дом да притежава рая,
към ада ще е всеки устремен.
Тази притча ти разказах, за да знаеш: отвращението на невежия към мъдреца е сто пъти по-голямо, отколкото ненавистта на мъдреца към глупеца.
Във Балх[1] един безпътен хубавец
така смутил смирения дервиш:
„Скучаеш ли? Недей да бъдеш кисел —
и ти, за нас, безпътните, горчиш!“
* * *
Около теб са рози и лалета,
а ти сред нас си като дънер сух,
противен вятър, студ, магаре диво
и лед — за пролетните звуци глух.