Поеми

Поезия

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Теодор Траянов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Теодор Траянов
BASA-1735K-2-127-1-Teodor Trayanov, 1928 (crop).jpg
Теодор Траянов, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“
Псевдоним Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.
Роден 30 януари 1882 г.(1882-01-30)
Починал 15 януари 1945 г. (на 63 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр поезия
Направление символизъм
Дебютни работи 1899 г.
Съпруга Елена Петерс (брак от 1906 г., раздяла без развод от 1912 г.)[1]
Теодор Траянов в Общомедия

Теодор Василев Траянов е български поет символист, шахматист и шахматен деятел.[2]

Биография

Младежки години

Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 г. в Пазарджик в семейството на съдия и учителка[3]. Родът му произхожда от Кожле, Македония[4][5]. Брат му Асен Траянов (1885 – 1940) е военен инженер и изследовател на Венецуела[6]. Теодор завършва Първа мъжка гимназия в София (1899)[7]. Следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899–1900) и във Висшето техническо училище във Виена (1901 – 1908). Дипломира се, като архитект[3]. Участва, като доброволец в двете балкански войни през 1912 – 1913. Включва се в четата на Христо Чернопеев.[2]

Кариера

Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914 – 1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). През 1921 г. временно е освободен от длъжност и пребивава в България. През 1923 г. правителството на Александър Цанков окончателно го отзовава. Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност. В периода 1926–1933 е учител в Първа мъжка гимназия в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.[8]

Творчество

За пръв път печата стихове през 1899 г. в сп. „Смях“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, Художник, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Свобода“, „Художествена култура“, „Факел“, „Звено“, „Народ и армия“, Везни, „Парнас“, Хиперион, „Модерно изкуство“, на алманаха Южни цветове, на вестниците „Ден“, „Оса“, „Злъчка“, „Епоха“, „Вестник на жената“, „Зора“, „Литературни новини“, Мисъл, „Заря“, Литературен глас, „Литературен свят“, „Мир“, „Литературен живот“ и др. Участва в литературни сборници и антологии – „Българска антология“ (1910), „Поетична година“ (1915), „Най-отбрани песни“ (1917), „Млада България“ (1922), „Одрин“ (1923), „Лорд Байрон“ (1924). Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922–1931 най-голямото българско символистично списание – Хиперион[5] [2] [9].

Съществено влияние върху идейно-естетическото му съзряване оказва дългогодишното му пребиваване във Виена: запознава се в оригинал с трудове на немски философи като Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Хегел, Едмунд Хусерл, Фридрих Ницше, с писатели романтици и неоромантици; приет е от виенската артистична бохема, свързва се с писатели като Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Стефан Георге, Херман Бар и др. Включва се във виенския културен живот – негова драматизация (пантомима) на „Младият крал“ от Оскар Уайлд (музика Д. Караджов) е поставена във Фолксопер (1914).[2]

Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Творец с високо самосъзнание; символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип. Заедно с Пейо Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около списание Хиперион) смятат стихотворението му „Нов ден“ (сп. Художник, 1905) за начало на символистичното направление в България. Иван Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература.[2]

Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция – постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма („Regina mortua“, „Химни и балади“) и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в историческата съдба („Български балади“), националния мит („Романтични песни“) и националния гений („Пантеон“). Като отхвърля непосредната изповедност, поетът дири надличностното, космичното, трансценденталното. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата – мъртвата царкиня, да проследи подсъзнателния ѝ живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти. Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство (символ на източното присъствие в българската съдба и характер) с романтичен титанизъм (символ на освободения европейски човек). Характерни за него са митологичните образи, свързани с варварското прабитие, с богомилството и адамитството.[2]

Въплъщение на житейското и творческото му кредо – победа на духа над материалния живот, е кн. „Пантеон“ – поетична апология на избраниците на духа, одически химн на световни и български прокълнати поети, оригинална по замисъл и артистично превъплъщение антология, която има известно сходство с „На Острова на блажените“ на П. П. Славейков.[2]

Траянов е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в сп. Хиперион.[2]

Превежда драмите „Ричард III“ от Уилям Шекспир, „Фиеско“ от Фридрих Шилер, „Шутът Тантрис“ от Е. Хард, „Принц фон Хомбург“ от Хайнрих фон Клайст, поставяни в Народния театър в София. Адаптира на български език произведения за деца.[2]

Псевдоними: Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.[2]

Шахмат

Траянов започва да се занимава с шахмат като ученик в Първа мъжка гимназия под влиянието на тогавашния директор Кунчо Кутинчев[7]. През 1898 г. в София играе в първото официално шахматно състезание в България с професора по математика Димитър Табаков, като завършват наравно 3:3[3][7]. Впоследствие развива шахматния си талант във Виена[3][7]. През 1907 г. печели първото неофициално първенство по шахмат, провело се в кафене „Смолницки“, като побеждава във всички партии[7]. През 1931 г. става председател на новоучредения Българския шахматен съюз.[10] На 13 април 1936 г. играе партия, която завършва наравно с Александър Алехин на сеанса му в София[11].

Съчинения

  • Regina mortua. Стихотворения. 1909
  • Химни и балади. Избрани стихотворения. 1902–1909. 1912
  • Български балади. 1921, 1995
  • Песен на песните. 1923
  • Романтични песни. София, 1926
  • Освободеният човек. 1905–1911, 1929
  • Пълно събрание на съчиненията: Т. 1 – 3: Т. 3 София: Ст. Атанасов 1929.
  • Декламаториум. Най-популярни песни и поеми. 1932
  • Пешо чорлавият. Истории за непослушни деца. Нагодил на бълг. ез..., 1933
  • Пантеон, 1934.
  • Най-хубавите басни за деца. Нагодил на бълг. ез... 1934
  • Едно, две, три... Стихове от... Пантеон. 1934
  • Земя и дух. 1921 – 1926. Кн. 1. 1941
  • Избрани стихотворения. 1966
  • Избрани творби. 1981
  • Венчани духовно Дневник и стихотворения: Писма от Теодор Траянов. София УИ „Св.Кл.Охридски“ 2000.

Библиография

  • Бенароя, Моис. Теодор Траянов и неговият мир. София: сп. Хиперион, 1926.
  • Кирил Христов, Димитър Бояджиев, Теодор Траянов в спомените на съвременниците си. София: Бълг. писател 1969.
  • Балабанова, Вера. Теодор Траянов, София: Изд. на БАН 1980.
  • Балабанова, Вера. Теодор Траянов: Литературни анкети. София: Наука и изкуство 1980.
  • Илиев, Стоян. Теодор Траянов – грядущ и непознат. София: Български писател 1983.
  • Теодор Траянов: Нови изследвания. София: БАН, 1987.
  • Udolph, Ludger. Teodor Trajanov: Die Entwicklung seiner Lyrik, 1904 bis 1941: Eine philol. Studie. Koln etc.: Bohlau, 1993.
  • Младенов, Иван. Теодор Траянов в развитието на българския символизъм. София: Акад. изд. Проф. М. Дринов 1997.
  • Дачев, Мирослав. Слово и образ: Български балади. Теодор Траянов. Сирак Скитник. София: Планета 3, 2003.
  • Теодор Траянов и неговата епоха. София Изд. център Боян Пенев 2008.
  • Dakova, Bisera. Der unanthologische Trajanov. Die getilgte Dekadenz: Uber die Verwandlungen der poetischen Sprache. Hamburg: Kovac, 2009.

Външни препратки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Бележки

  1. Галина Минчева, „Поетът Теодор Траянов“, в-к „Монитор“, 22.10.2005 г.
  2. а б в г д е ж з и к Атанасова, Цветанка. „Теодор Траянов“. // Речник по нова българска литература (1978 – 1992). София, Хемус, 1994. ISBN 954-428-061-8.
  3. а б в г Попов, Георги. Във виенско кафене ли Теодор Траянов получи шахматна закалка? // в-к Сега, 22 септември 2006.
  4. списание България Македония, Брой 2, 2009 г.
  5. а б Албум-алманах „Македония“. София, 1931. (2. фототип. изд., Фондация ВМРО, Варна-София, 2008, с. 855 ISBN 978-954-92064-1-8)
  6. Александрова, Мария. „България и Венецуела – 30 години дипломатически отношения“. // Сдружение на испаноговорящите журналисти в България, 08.2004.
  7. а б в г д Петков, Петко. Траянов – поетът и апостолът. // Дума. N 11, 14 януари 2006.
  8. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  9. ((bg))  Теодор Траянов: От мъртвата царица до поетичното безсмъртие. // публикувано от inspiro-bg.com, 12.12.2010, раздел: Архив - Брой № 4. Посетен на 18.11.2016.
  10. Сергиев, Стефан. Доклад относно честването 75 г. БФШ. // Българска федерация по шахмат, 15.12.2006.
  11. Alekhine’s Simultaneous Exhibition:Sofia, Bulgaria, April 1936, посетен на 25 март 2010. ((en))
     Портал „Македония“         Портал „Македония