Теодор Траянов
Вълшебно було

Не снемай вълшебното було,

русалке, облюбена днес,

не е ли сърцето ти чуло

че горко заклинах нощес?

 

Мълвях аз на първата обич

безумните страшни слова,

но слушах и черни прокоби

над мойта безсънна глава.

 

Тогава започнах да моля

да бягаш в задморския лес,

че нося ти вечна неволя

след първия сладък несвес.

 

Отплувай ти, облаче бело

и бягай от земна любов,

в полето са ангели спрели,

заслушай се в техния зов.