Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Елена Николова

Източник: Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Далеч гората чезне,

но песните заветни

за нея ще ми спомнят

под всеки небосвод —

еднъж ли тя пречупи

стрелите бързолетни,

отправени със клетва

към моя млад живот.

 

По друмища сурови

на вяра, на измама,

летеше светъл воин,

с победен царствен лик,

звънеше над брезите

развяно мойто знаме,

ехтяха: рог враждебен

и моят бранен клик!

 

Далече гората чезне,

но нежният й говор

като другарка милва

разискрено чело:

о, спомняй си за мене

и връщай се наново,

като елен що търси

все първото легло!

 

Аз често ще се връщам

у твоите усои,

при първата си обич,

към буря, зной и бран,

бъди последна пристан

за сънищата мои,

за моя дух безцарствен

с душата ти венчан.

Край