Теодор Траянов
Тишина

Потръпва тайната на тишината,

отпевът тих на ярост и на стрем,

от смърт по-смъртен чака ни прием

в талазите на гаснещи обятия.

 

Не търся шемет в теб, но без насита

бих гледал ти наново скъпий лик,

в болежката на спомнения миг

загаснал зрак възпламнал се заплита.

 

Потръпва тайната на тиха вечер,

заспиват кротко морните души,

и може би, че някой сън уречен

загадката им скрита ще реши.

 

Но всичко туй, което тук гадая,

не съм ли го отдавна разгадал,

и все не смея в тебе да позная

безсмъртний лик на вечната печал.