Теодор Траянов
Магесана гора

Долавям и нощем и денем

тих повик из тъмни гори,

тих повик на образ неземен,

извезан от сини зари.

 

Вървя аз, но пътя се губи,

притваря се гъстият мрак,

усеща сърцето що люби:

ти чакаш на срещния праг.

 

Но бавно из хралупи скрити

измъкват се диви жени,

събират, заклинат тревите,

и виещи готвят злини.

 

Къде си? При тях ли научи

да ставаш на лека мъгла,

магеса ли горския ручей

да шепне безумно: ела?

 

Проклинаш ли странното чудо,

та нощем и денем зовеш,

не чакаш ли сетна пробуда

из твоя неземен копнеж?