Теодор Траянов
В родния лес

В безпътица есенний вятър се лута,

из южна родина далечен беглец,

бездомен, подгонен от клетва нечута,

в гората се втурва за сетен листец,

 

изтръпнал долавя съдбата си люта

на сетната жъртва у мъртвий гледец;

болезнений спомен за пролетни скути,

за майската фея със белий венец?

 

И в спомен се есенний вятър понесе,

сърца възридават в полюшнатий лес,

смъртта се из облак в простора надвеси,

 

с глух тътен изпраща изкупена вест!

И есенния вятър, умиращ и горд,

долавя най-сетне там своя акорд.