Теодор Траянов
Пролог

В памет на Георг Ноел Гордон Байрон

Да славим непреклонните титани

и яростта на обич и вражда,

гърмящите литаври и тимпани

в безумството на земните чеда!

Да възгорим в сърдечните огнища

възторзите пред спомена велик,

надеждата, живота що насища,

и песента на бранния чилик!

 

Да прозвучи на Ма̀нфреда ответа

пред мрачния всесилен Ариман,

слова, в които скръб бездънна свети,

и всеки звук е стон на великан!

Да помним, че живота на героя

е нова библия и нов закон,

че подвигът в сърцата на безброя

самин изгражда вечния си трон!

 

Да търсим оня демон свеобхватен,

що в името на гневна красота,

над ада метна райската позлата,

подпали рая с пъклена мечта,

и стъпил между Луцифер и Бога,

по-мощен стана, взор не ослепя,

и горд, сред шемета на трескав огън,

скръбта на грешната земя изпя!

 

Да славим днес пророческото слово,

пред чийто зной изтръпна Луцифер,

и разгада човекът, смел отново,

на своя дух гигантския размер,

и възвести, че в идния месия

кръвта на всеки грешник ще тече,

че в празника на земната магия

тържествено — амин! — ще изрече!

 

Да славим гения, що с подвиг учи,

че всеки вожд под свойто знаме мре,

и в литургия кървава налучи

пред кой олтар се служи най-добре!

Да тръгнем с кораба, на който Байрон

издигна знамето на Чайлд-Харо̀лд,

и поздравим в живота лъчезарен

на свободата вечния престол!

 

Да славим велемощния вестител,

що истина безсмъртна завеща,

че най е силен, който е изпитал

най-силна жал и обич към света!

Да славим ангелическата слава,

над страшний съд, която ще ехти,

и с песента на правда величава

рода на Каина ще защити!