Теодор Траянов
Прозрение

Аз чух насъне повик,

аз чух насъне стъпки,

в просъница понесен

из призрачна страна,

отблясъкът ликуващ

из непознати тръпки

душата ми обагри

с танцуващи петна.

 

От цветове и грани

очаквах да заръсне

упойното дихание

на златоносен зной,

на мъртва нощ сърцето

сред пламък да възкръсне,

и песен да възбликне

из тежкия покой.

 

Но в миг ръка неплътна

очите ми замрежи,

душата вледени се,

телото стана на прах,

догледах как съдбата

по черен лист бележи,

наяве що желаех,

насъне що видях.