Теодор Траянов
Възвърната целувка

Далек спи тъжна есен, тя няма да разкаже

за мъката си скрита, за хищните зъби,

загадъчната тайна живее днес в миражи,

н наведени над гроба безрадостни върби.

 

Там спи и мойта пролет, и скрито мрачни стражи

готови бдят — ще гръмнат прокобните тръби!

Но като бог възкръснал, душата ще премаже

и клетвите всесилни на хиляди съдби!

 

Тя — върната царкиня — отново ще изчисти

от ордите среднощни ограбений чертог,

ще бляснат колонади и сводове лъчисти!

 

Победа предвещава обагрений възток,

от веселия кораб долита слънчев звук,

платната гордо тръпнат в напътен топъл юг!